|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"АСФОДЕЛ" ОТ КАЛОЯН ПРАМАТАРОВКрасен Камбуров
Ако бе написано преди 60 години, стихотворението НЕПРИНУДЕН НИКОЙ щеше да се нарича ВОЙ, а авторът му - Алън Гинзбърг. Ако бе отпреди 20 - щеше да носи името НЕПУКИСТЪТ, а авторът му - партиецът Волен Сидеров. Същият (с избухването на демокрацията подобни „поети“ бяха легион), ако добре си спомням, натякваше шумно за полови актове в катафалки, и прочие пиршества. Без изобщо да го сравнявам с партийния вожд, припомням на Праматаров, че сърдитите текстове, независимо как са озаглавени, най-често си остават публицистика. Умъдряването, към което явно върви талантливият лирик, ще го принуди да не грабва перото при всяко вълнение, а да го износва до кристализация, от която пък формата му няма да е тъй настръхнала и озъбена. С една дума - по-малко ръкомахане. За Поезията рецепта няма. Поезията е внезапна метафизика, затова и си позволявам няколко добронамерени съвета. Да изчисти до минимум отглаголните и абстрактните съществителни, които неволно изискват членуване, а то праща поезията по дяволите. Свежда я до информация и констатация. Ето няколко случайни примера, а те са многократно повече.
Бял (свободен) стих не значи стих без ритъм. На френски, полски или чешки, езици с постоянно ударение, е важен само броят на сричките (силабите) - но в немски, руски и български е абсолютно задължителна силаботониката - сиреч ритъмът. От този закон няма мърдане. Нарушим ли го с една сричка - четем проза. АСФОДЕЛ е интересна книга, книга отлично структурирана. Очаквам нови, по-успешни срещи с Калоян Праматаров. Както и с брат му, разбира се. 27.02.2012 г.
Калоян Праматаров. Асфодел. София: Сонм, 2012.
© Красен Камбуров |