 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Все по-често минавам насън през тази вратичка.
Сама се отваря от нищото, сама те поема
и ето - вече си станал частица въздушна.
После полека се стапя и въздухът.
Ставаш мисъл, ухание, радост.
Няма те - а си ти; лекота, доброта.
Не са в тебе желанията - сам си желание.
Нямаш чувства - ти сам си любов.
Топла, лека любов.
И се молиш единствено да загубиш вратата на връщане
или ти, милостиви ключарю, да счупиш ключа.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)