* * *

web

Ето я тръпката.
Идва, пролазва, загнездва се в тебе.
Стяга сърцето, оставаш без дъх.
Какво ще се случи?
Каква ли фурия връхлита насам
и сега ще завие от ъгъла?
Така те прегази любовта преди време.
Сетне - всякакви хорски страдания;
раздели, обиди и всичко.
Какво ли сега се е втурнало?
Дано да е стих или някаква музика.
Да не се е пробудила мъката с розова панделка.
Отдавна любов не пробива загрубялата кожа.
Ето, вие и блъска вихрушката.
Изпокриха се птиците.
Отдавна,
              отдавна любов...

© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)