Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
След толкова болезнени събуждания
днес бе различно.
Слънцето пееше най-после
и нещо хубаво витаеше.
То несъмнено щеше да се случи.
И той провлачи крак накъм стъклото,
за да посрещне идващото чудо.
Жена му гладеше във кухнята
някаква черна дреха. Май че плачеше.
Такива са жените.
Понякога не виждат чудесата
и се разплакват от едното нищо.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2020, № 5 (245)
|