ЖЕЛАНИЕ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Едва ли има друга дума, тъй ясна и разбираема. Всъщност празнотата и глупостта й се проявяват при раздуването на нейното значение. Преувеличението я деформира повече отколкото други, по-монолитни думи; от многовековна безразборна употреба обвивката й е изтъняла и тя се люшка в пространствата неуверена и тромава като балон, пълен с вода. Сигурно затова думата има десетки синоними, повече от всяка друга; всеки възможен обект на желание разполага със собствен синоним. А пък когато едно нещо обозначава много неща, обикновено нищо не означава. Мъгляво понятие, дим в шепите и нищо повече.

Всяко желание е насочено към нещо съвсем конкретно; въпреки огромното количество жени, желаещи нещо, ама какво точно - представа си нямат. Змията на Ева е свита под сърцето на всяка от тях и не им дава мира; шушне им, пее им, омайва ги, обещава нещо, дето им се полага и е съвсем достъпно, като ябълката - протягаш ръка и я откъсваш...

Никога не съм одобрявал това женско лекомислие - освен когато аз съм бил желаната ябълка. Или, както в повечето случаи - съм я замествал. Още едно доказателство за гадното ми, егоистично мъжко двуличие.

Човешко е да желаеш; нищо лошо в това. Лошото почва, когато желанието се подплати с амбиция и тръгне да се осъществява на всяка цена. Дотогава желанието си е хвърчало в пространството като облаче невинно; обаче, смесено с амбицията, то се втвърдява, става камък, оръжие за мачкане, рушене, воюване; от ангелско видение се превръща в инструмент на злото. Нима лошо си живееше госпожа Макбет като съпруга на прочут и обичан генерал? Но не; пожела кралска корона и я заплати с мъки, лудост и смърт. Впрочем, за дами като нея цената е без значение; дори да я знаеше предварително, пак щеше да я плати. Когато се заинатят, много жени трябва да бъдат не разубеждавани, а отстранявани по най-бърз начин. Това не го разбра сър Макбет; изглежда по-лесно е да сечеш глави на бойното поле, отколкото да възразиш на булката си. Това го допускам от изстраданата позиция на мъж, бил - макар и за кратко - последователно притежание на две съпруги.

Според скромното ми разбиране - все пак съм обикновен бракониер и декламатор - трябва да се наслаждаваме на желанията си, докато са сладки, невинни и далечни като розови облачета. Приземиш ли желанието, превърнеш ли го в цел, впрегнеш ли се да го постигаш - най-добре го забрави. Целия световен океан да изпразниш, дупката няма да побере непостигнатите човешки желания. Хвърли вътре и своите, пък вдигни глава, огледай се, звездите са съвсем наблизо, на едно желание разстояние; за какво са ти разни земни, тленни неща.

Източните мистици посочват отказа от всякакви желания като първа стъпка към самоусъвършенстването, спокойствието, вътрешното равновесие, нирваната дори. Ето по тази точка никога няма да постигнем съгласие с тях, дори и да ми се разсърдят. Отказът от всякакви желания те превръща от човек в растение; той е като да забраниш виното, защото някои отрицателни персонажи злоупотребявали. Отрова са желанията, да; но като всяка отрова в умерени количества имат полезен ефект. Освен това колегите източни мислители не обръщат внимание на обекта на желанията; а всъщност това е най-важното. И как, моля ви се, тези мислители отхвърлят желанията изобщо, а пък именно самите те ж е л а я т чрез това отхвърляне да постигнат нирваната си?

Още един пример как крайните мнения винаги водят до своята собствена нелогичност; макар самият аз често да съм краен до нетърпимост; изобщо от мене дипломат няма да излезе. Не че са ме канили за дипломат; но когато това се случи, ще знам с какъв аргумент да откажа и да си отида да бракониерствам.

Какво желаеш? Кажи ми, и аз ще ти кажа кой си ти. Ето колко важно е естеството на желаното. Когато бебето пищи за парцалената си играчка, то е само мъничко глупаво бебе и дори поражда симпатия. Когато гимназистът ви скимти за мотоциклет, положението е по-сложно. Той е по-глупав от бебето, поражда гняв и съмнение в собственото ви бащинство. Когато съпругата ви - на която сте обяснявали стократно, че нямате никакви материални активи и сте непригоден да ги придобиете в бъдеще - започне да заглежда тоалетите на другите съпруги и да подмята къде ходят на почивка - значи тя е направила несполучлив брачен избор, а вие - двойно по-несполучлив. Затова на тези първосигнални желания наистина трябва да се гледа с очите на хималайските мъдреци и просто да се изметат от съзнанието ви. Дотук съм съгласен с далай ламите и няма нужда да си чеша ушите с крака, за да приема правотата им. Но когато влезем в света на сравнително умните хора, желанията се променят; излизат от магазините и се устремяват към небето. Тук вече аскетите ще се затруднят да ми отговорят. Те не се стремят да получат нищо; нещо повече - стремят се именно към нищото. Е, добре - аз също не съм постигнал нищо, при това съвсем съзнателно и без никакви лишения. Даже моето бъдеще като нищо-човек е по-сигурно от тяхното; а те все ще се съмняват дали нищото им е пълно и ще се чудят защо не им е донесло желаното щастие.

Та ето я думичката. Въртяхме-сукахме, пак стигнахме до нея. Щастие. Аз съм пожелал да бъда щастлив. Това съм поставил за своя цел - да пия щастие по пътя си като комара - кръв и опиянен да хвърча към залеза. Другите ми желания са свързани с обслужването на тялото; те са просто досадни тегоби. Необходимост са те, не съкровени желания. Душата е храненицата на истинските желания, към нея са насочени те. Е, не при всички хора. Това е въпрос на избор. Ние, човеците, се раждаме с право на щастие. Оттам нататък всеки сам трябва да го пожелае, или да го затрупа с вещи и парцали. Сам избираш. Никаква гаранция няма дали ще го постигнеш. Гаранция има само в едно - ще умрат рано или още по-рано телата ни, и ако успеем в последния миг да се обърнем назад, към битпазара на суетните и глупави желания, да се попитаме:

"Боже, Боже мили! За какво, по дяволите, беше всичко това?"

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.