Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЛАСТ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Ако трябваше да допълня десетте Божи заповеди, веднага щях да изчукам върху Мойсеевите плочи правилото "И да не те влече и примамва всякаква власт, била тя земна, или небесна".

Нищо по-отвратително няма от властта. Все едно дали я упражняваш върху някого, или самият ти си жертвата. Тя деформира еднакво и двете страни, макар и по различен начин. От километри подушвам съществата, обсебени от стремежа към власт и просто бягам. Не мога да им противостоя, слаб съм, нямам силите, породени от тяхната амбиция; просто изчезвам. Подвивам си опашката, бия си камшика, скривам се в миша дупка. Няма спасение от тези чудовища. За тях ти си или лостче за постигане на целта им, или пречка. Препятствията се отстраняват с всички възможни средства. Използваните и вече ненужни лостчета се изхвърлят без колебание; дори с омраза. Защо трябва отгоре на всичко да мразят - нека отговорят психодокторите. Аз не съм такъв вид учен, изявявам се в попрището на бракониерството и декламирането на чужди мисли. От моето забутано ъгълче в задния двор на обществото не препъвам никого от устремените към властта; и все пак те не пропускат да ме подритнат по кокалчетата, щом минат покрай мене.

Наркотик е властта; не можеш с малко и в умерени дози. Малцина успяват да скрият опиянението си - както пияницата държи непременно всички да му обърнат внимание. Но сега думата ми е за един друг вид власт. Ненасилствена, елегантна, нежна; и все пак жестока, безпощадна и тиранична.

Властта чрез любов.

Навремето имах един добър приятел, Милен се казваше. Нормално момче във всяко отношение, много добър табладжия; дори през студентството се хранеше от този занаят. После пътищата ни се разминаха, чак след години научих от познати за неговото печално състояние.

Залюбил се този Милен с някаква дама - хубавица или не, това не ми казаха, но влюбването било съвършено фатално. Милен - кротко момче, мек характер и добряк - бил в ръцете й не восък, а просто парцал; и тя го размахвала и тъпчела, без нещастникът дори да възрази. Напротив, гледал я в очите, послушно и предано с големи влюбени очи - доста противна гледка, както ми съобщиха. Нямах избор - грабнах телефона и позвъних, Милен се съгласи с половин уста да се видим. Разбира се, дойде на срещата с въпросната дама, запозна ни и смутено излъга как неочаквани обстоятелства го притискат сега, но друг път ще побъбрим надълго и прочие. Госпожицата нервно мачкаше чантичката и подръпваше ръкава му, погледът й се рееше над главата ми - несъмнено представлявах гнусна гледка. След минута тя не издържа, фръцна се и затропа по тротоара, Милен хукна подир нея, аз останах сконфузен, но и облекчен и за кой ли път си дадох дума много да внимавам в кого се влюбвам.

Сетне чух още истории как властната тигрица мачка и тормози клетия глупак; но лошата моя половина нашепваше: пада му се, даже му е малко, нали сам си е избрал падението?

Това беше безконтролна и безнаказана власт, упражнявана чрез сляпа, глуха и няма любов.

Така пропадна Милен в небитието; и доста се изненадах след година-две като го срещнах сам, усмихнат и доволен от живота - предишния Милен, табладжия, ракиджия и извор на умни вицове.

Съвсем естествено, хлътнахме в първата кръчма. И ето каква изповед чух от устата на стария си приятел, под благосклонните грижи на кръчмаря.

"Сигурно помниш - започна Милен, - че се мотаех с онази... сещаш се, дето ти направи фасон на улицата. Работата е там..."

"Ти беше доста жалка гледка" - не се въздържах. Милен се закиска:

"Тъй де, бях. Нали сам се гледах отстрани като на кино. Голям майтап."

"Не успях да се засмея."

"И не трябваше. Това беше номерът, разбираш ли? Не? Сега ще поръчам по едно да ти се прочистят мозъчните клетки. Слушай сега".

И след като изпълни нужната процедура, Милен се намести удобно и заразправя:

"Ти нали я видя, хубавица беше. Хубава, че и отгоре. И дотук с положителните качества. Аз много добре прецених нещата предварително, да не мислиш, че съм я атакувал директно и необмислено. Беше кротка, невидима обсада; тихо и неусетно, докато разбере колко съм у д о б е н, разбираш ли? Жени като нея не се влюбват, те даже и не харесват; мъжете за тях трябва да са именно удобни във всяко отношение - това замества любовта при такива жени. И аз станах удобният. Това е да се огъваш като тесто по всяка грапавина на характера й, да се оставяш тя да те моделира, да предугаждаш сблъсъците и да се снишаваш, докато отмине гнева на богинята. Да бъдеш роб, но удобен роб, който обожава господарката си, докато лази под височайшия ботуш. Това ми беше ролята. Боже, с какво удоволствие играх! И не само пред нея, а пред всички - защото тя имаше нужда и от публика! Иначе що за удоволствие е да мачкаш един мъж, ако никой не види! Играх, интересно ми беше, играта ме увлече, влязох в нея, чак сам не можех да се позная. Тя си мислеше, че ме е подчинила и смачкала, а аз умирах от смях. Чувствах се творец, разбираш ли? Голям актьор! Режисьор дори! И трябва да ти кажа, приятелю Сотире - тя ме възнаграждаваше богато. Много, мноооого богато!"

Изражението и тонът му бяха съвсем убедителни, чак си представих част от естеството на възнагражденията.

"Голяма наслада е да видиш как грубата господарка се топи в ръцете ти като сладолед! И точно тогава изпитваше върховно удоволствие - когато слезе от коня и се търколи с похотливия роб в калта, на дъното на позора.

Всяка жена, братко, таи в себе си скрито влечение към калта; но доста търпение и такт са нужни, докато се отъркаля в нея.

А пък, ако бях издумал и една дума срещу нейните глупости и грубости - веднага щеше да ме изрита. Тъй беше изритала сума ти народ преди мене. И щеше да става все по-недоволна и все по-проклета, докато погрознее и никой няма да я погледне. Всъщност аз бях светлият лъч в живота й".

"А какво стана накрая?"

"О - махна с ръка Милен, - какво да стане? Махнах се. Наситих се, това е. Игра, игра, ама и тя омръзва. Тя беше вече съвсем еднообразна и предсказуема. Може би и аз. Във всеки случай нямаше сцени, когато си тръгнах. Но не изпитах и облекчение. Просто тъй, без чувства. Техническо скъсване".

Запомних термина "Техническо скъсване", хареса ми. Дори го употребих впоследствие няколко пъти. Вършеше работа. Нямаше нужда след това да се крия с дни в моето тайно кълбо, докато зарастнат драскотините.

Всичко са измислили умните хора; само протягаш ръка и ползваш плодовете на мъдростта им.

Жаждата за власт, наред със сестричката й - алчността - са може би най-гнусните качества, присъщи само на човека. Лично аз бих отказал, ако някой (кой ли пък?) ми каже: Абе Сотире, кучи сине, ето ти десет човека, ти ще им бъдеш началник, да те слушат и изпълняват твоите заповеди!... За много неща не ме бива, но за началник пък - съвсем. Властването ме отблъсква, противосъщно ми е; как тъй ще накарам някой равен на мене, а навярно и по-качествен, да изпълнява глупавите ми заповеди. Това може да е прието в нормалното общество - но аз едва ли принадлежа към него. Всякакви йерархии са ми дълбоко противни. Срещал съм прости селски попове, безкрайно по-предани Богу от владиците; познавам портиери и метачи, по-умни от министрите; сержанти, по-храбри от генералите. За какво чинопочитание може да става дума в помийната каша на човешката подредба? Всичко това е учредено от жаждата за власт; тя се е превърнала в движеща сила на човешкото общество, алчността я мотивира допълнително и срещу тия две сестрици не можеш да се опълчиш, просто ще те смажат; изходът е да се скриеш във вълшебното си кълбо. Или да се включиш в играта и да ги надхитриш - както се опита моят приятел Милен.

Лично аз избрах сигурността на кълбото. Сгъваш се като ембрионче и наблюдаваш нещата. Дори не нещата - те са видими и предсказуеми; търсиш ядрата на нещата.

Това вече си заслужава. И щом го постигнеш, виждаш безсилието, празнотата и нищожеството на всяка власт.

И тогава ставаш неуязвим.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.