СЕКС

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Е, най-после да си дойдем на думата!

Един мой приятел, професионален аранжор на гробове, има твърде оригинални възгледи за секса. Занаятът му го среща всекидневно с вдовици, опечалени дъщери, сестри и братовчедки и той не пропуска да сподели тъгата на по-красивичките от тях; бе натрупал доста опит и затова му вярвам, когато казва:

"Мъката и болката при повечето жени се лекуват най-резултатно със секс!"

Звучи гадно и цинично, но сигурно е вярно поне донякъде. Тук трябва да припомня градацията на мъката и невъзвратимите загуби. Има дълбока скръб, и никой почтен мъж няма да пристъпи границите й; но има и болка временна, не дотам жестока и в скърбящите очи винаги блещука неутолимата жажда тази болка да бъде забравена възможно най-бързо. Точно за този вид мъка говори моят приятел и от нея се възползва, докато преговаря с опечалената дама, а очите им вече шарят далеч извън мрачната територия на гробището.

На този благороден и деликатен мъж принадлежи и следното наблюдение: "Толкова много траурни дрехи са събличали пред мене, но никога под тях не видях черно бельо!"

Той се движеше в компанията на един поет, съчинител на стихове за некролози и животът им си течеше отлично, докато поетът внезапно се ожени и младоженката набързо му намери нова работа, свестни приятели и подходяща среда да развива таланта си. Така загиват хората, лишени от съпротивителни сили. Сурови са природните закони, голямата риба изяжда малката, змията поглъща мишлето, а хищникът сграбчва тревопасното и го ръфа с наслаждение, докато клетият веган се гърчи в ноктите му.

Когато хищницата отне приятеля му, гробищният аранжор само заклати глава и се закани: "Тая ще го умори набързо, ама след това ще ми дойде на крака сам-самичка!" Така и стана, след две-три години поетът умря от злокачествена скука, вдовицата посети бившия му приятел и му повери поддръжката на пресния гроб; а не след дълго двамата се появиха в "Ювенес" и той издебна момент да ми смигне и да прошушне: "Помниш ли какво ти казах?" Помнех, но тъй не разбрах в какво се състои отмъщението му, тъй като вдовичката никак не изглеждаше наказана, а траурът й стоеше адски секси. Без съмнение, тя доказваше ефективността на лечението на мъката със секс, формулирано от самия лечител.

Друг пък, любител на кръстословици, подвизаващ се в "Ювенес", определяше секса като рецепта за щастлив брачен живот с четири букви.

Твърде често сексът напълно замества любовта, създава уют и душевен комфорт; но в никакъв случай не имунизира организма срещу нейните бацили.

Колкото и близки да са двете изживявания, лесно се различават - сексът е лишен от болезненото влечение за притежание, тъй характерно за любовта; следователно той е по-възвишен от егоистичната в своята същност любов. Но това са произволни логически конструкции, те винаги могат да докажат всяка очевидна нелепица. Възпитаните дами поставят в хронологичен ред първо любовта, после секса; това е правило и дамите държат на него, защото неспазването му носи особено приятна възбуда и сладката тръпка на лудо приключение; а главното условие да нарушиш едно правило е неговото наличие.

А някои други нации, например албанците, нямат никакви правила, объркват всичко, внасят хаос в подредения ти живот и отпрашват нанякъде най-безцеремонно; при това държат да подчертават своето нравствено превъзходство с неуместна надменност. Все едно си овехтяла играчка и без капка съжаление те хвърлят на боклука.

Понякога с жените е голяма досада. Да се чудиш струва ли си да се впускаш в излишни душевни разноски.

Такива мисли ми се въртяха из ума, докато се качвах в автобуса за Бялата чешма.

Еволюцията на човека започва от мига, когато е усетил удоволствие от акта на размножение и е опитал да го изживее отново, и пак, извън изискуемото от природата време. Дотогава е бил щастливо Божие създание, пъплел си е по планетата като останалите земни твари и е мислел само как да се нахрани, стопли и скрие от зверовете. И изведнъж се появява това странно желание за сношение и докато му се начудиш, то е станало необходимост и набързо заема първото място сред потребностите, превръщайки се в страст. Божие дело ли е тя, прищявка на дявола ли, или просто недоглеждане в човешката конструкция - не мога да съдя. Но така се слага началото на еволюцията, причинена предимно от ходовете и хитрините за задоволяване на страстта, станала вече водеща, на хомо еректуса.

Лицемерите наричат тази страст животинска. Съгласен съм донякъде, има известна прилика между човека, обзет от нейните пламъци, и дивото животно. Спомням си един възрастен мой съсед - седеше на пейката пред вратата си, зяпаше с мътен поглед жените и щом отминеше някоя хубавица, гордо развяла своя сексапил, старецът стискаше очи и ръмжеше като звяр, напъхан в клетка - силно, изстрадано, нечовешко ръмжене. То продължаваше понякога три-четири минути и непознатите минувачи спираха да попитат дали не е получил болезнен пристъп; но ние, съчувстващите му съседи, ги отпращахме, докато мъката на стареца позаглъхне. Това животинско ръмжене бе непредизвикано, неосъзнато и неконтролирано; някъде в дълбините си душата му таеше атавистични страсти, неподвластни на стареенето; те вряха в скрития котел и външният дразнител отпушваше клапата на котела с разлюлените си прелести, а налягането изхвърляше парата от чувства като свирка на локомотив.

Но дотук с приликата; вече доказахме как сексът е предизвикал разрива между човека и равнодушните земни твари.

А еволюцията, щом е имала конкретно начало, трябва да има и край. Какъв ще е? Когато дивото желание за секс заглъхне и размножението ще се извършва в колби и епруветки, а мъжкото и женското начало се уеднаквят в някакъв хомункулус, когото незабавно ще обявят за висше постижение на човешкия род?

Нищо чудно. Както многократно към забелязвал, на човека му дай да изобретява всевъзможни дивотии, уж предназначени да му улесняват живота; но той рядко се замисля, и то без резултат, какво ще представляват правнуците му.

Все едно някой мустакат прадядо от албанските планини преди два-три века да се чеше по рошавата глава и да си представя как ще изглежда правнучка му, малката Клавдия.

В Бялата чешма няма къде да се скриеш. Срещнах Клавдия пет минути след като пристигнах. Беше изумителна. Опитах се да кажа нещо, тя спря, помълчахме малко и накрая само чух:

"Ела да вечеряме. Гладна съм".

Хлътнахме в симпатичната кръчмичка наблизо и потънахме в мълчание. Пихме, ядохме нещо, почти безмълвни; главата ми бе изпразнена, устата вцепенена, ушите ми пищяха. После я изпратих до стаята й, на вратата спряхме и тя каза:

"Ще те пусна тази нощ. Но утре си тръгваш и повече няма да ме търсиш. Обещаваш ли?"

Някак си съм обещал, защото влязохме вътре. И така, без сън, посрещнахме изгрева, и докато телата ни се топяха от умора, намерих сили да проговоря:

"Снощи обещах повече да не те търся. Обаче излъгах".

А Клавдия ме прегърна и се усмихна:

"Знам. И без това никога не съм ти вярвала".

Прочее, да живее Албания, с нейните планини, реки, гори, джунгли, океани, небеса и потомки, пръснати из целия свят!

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2016С
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.