САМОТА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Моята приятелка, моята вярна любима - Самотата. Никога не ме напуска, не изчезва, не се сърди, дори когато забравям за нея. Гали ме, ласкае ме, когато сме само двамата; обгръща ме и ме пази всред тълпата. Обичам я, тя ме обича, ние сме венчани от деца и до гроб. Сотир и Самотата - хубаво заглавие за пиеса, например.

За мене самотата е оксиморон; досега не ме е оставила самотен.

"Ювенес дум сумус" е място, гъмжащо от самотници, понякога досадни със своята общителност. Множеството от тях държат да разбереш колко полезни са за обществото и колко настоява то за присъствието им в него. Ако случайно са видели на улицата някоя обществена личност - да речем, директора на зоопарка - ще ти подхвърлят между другото: Снощи се видяхме с директора, щях да му говоря за слона, нали знаеш, че мога да уредя безплатно слон за градината, само трябва да се изгради клетка, но сега си мисля струва ли си да си залагам авторитета заради този град, затънал в корупция?

Самотниците са най-добрите актьори, те играят за себе си и го вършат с майсторство и наслаждение.

Друг вид самотници се отдават напълно на своята самота и намират в нея утеха и спокойствие. Един от тях седеше на една мъничка маса до тоалетната и се криеше от всички погледи, забил нос в питието си. Беше родом от дунавските села и обожаваше раците, сигурно като дете се е изхранвал с тях. Винаги му отделях по някой рак, той кимваше за благодарност, постилаше масата с вестник и се обръщаше гърбом. Свещенодействаше като в олтар и когато накрая показваше сбръчканото си лице, то някак сияеше. Рачешките останки върху вестника бяха съвършено изчистени, сякаш цял месец са били в мравуняк; как ли успяваше да го постигне само с десет дебели пръста? Викаха му Мокрия, както на всички пришълци от голямата река. Веднъж му занесох порцията раци, той благодари и обърна гръб; тогава взех две бири и седнах при него - беше ми някак жал да го гледам сам до тоалетната, с лице към стената. Мокрия ме изгледа дълго, без никакво изражение; не докосна бирата, бутна вестника с раците към мене и закри лице в дланите си. Бях нарушил самотата; разкарах се и повече никога не проявих неуважението да се набъркам грубо в живота му.

След време Мокрия изчезна незабелязано и никой от другите самотници не попита за него; аз също го заличих; но си спомням самотата му, когато видя осмукани рачешки черупки, увити за хвърляне в омазания вестник.

Естеството на моята трудова кариера предполага много самота. Разбира се, мнозина колеги са организирани в бракониерски групи и общности, но те рано или късно се провалят. Вероятно лакомията надделява, стават нахални и безочливи; а освен това по принцип най-глупавият определя ефективността на цялата група. Оттук до сблъсъка с пазителите на закона няма и крачка. Аз съм единак, не участвам в глутници, доволен съм от малко и не предизвиквам с нищо интереса на властите; дори понякога съм срещал разбиране и великодушие от насрещната страна. Самотата ме закриля, обвива ме като вълшебна дреха-невидимка; изчезвам в тълпата, без да се претопя в нея.

Изведнъж си припомних Емануил и леля Марго в беседката на лудницата - двама доскорошни персонални самотници, внезапно споделили самотата си и потънали в друга, обща самота; никой наоколо не съществуваше и не им трябваше, бяха споделили най-ценното си достояние - извоюваната самота, подарили я бяха един другиму, и това беше странно и трогателно. Това беше тяхната любов - споделена самота; затова не ми се обаждаха, сега всички останали бяха излишни и досадни, и реших да не се натрапвам. Сигурно Емануил висеше сам пред лудницата всеки ден с надежда да зърне другарчето си по самота и ако имат късмет, да помълчат двамата няколко минути и да се разделят, без да продумат нищо, защото думите са глупави и винаги лъжат. Аз поне бих постъпил така и нямаше да забележа дори ако цялото човечество изведнъж изчезне вдън земя; а това всъщност не е никак лоша идея.

Най-противният враг на самотата е ненужното, безцелно общуване. Всекиму се е случвало да бъде нападнат от някой словоохотлив идиот и след пет минути да е в течение на цялото му безсмислено съществуване. Тъй като често пътувам по влакове и автобуси, наложи се да измисля тактика срещу общителните дърдорковци. Щом някой ме заговори, например в купето, и свойски предложи да си обменяме информация, посочвам с тъжен жест ушите и устата си. Някой път издавам и дрезгав гърлен звук като заклан неандерталец; става ясно, че съм глухоням, присъстващите си обменят съчувствени погледи и ме оставят на мира. Обикновено научавам и причините за заболяването си - сигурно момчето е имало заушки, или голям стрес в детството, или го е блъснал камион, виж носът му май криви малко на една страна, а може и импотентен да е останал... Тази тактика ми е спестила доста болка и досада в живота и я препоръчвам горещо на всички ценители на спокойствието и личното пространство, тъй трудни за опазване в днешно време.

Самотата е една от най-достойните цели в живота. Само чрез нея и обгърнат от нея можеш да се доближиш до небесата, да се извисиш и да погледнеш отгоре този жалък свят, където милиарди торни бръмбари бутат своето топче от кал и фъшкии към дупката си - и това, само това и нищо друго, е смисъл на съществуването им. Същите тези насекоми, дето трябва да ги обичаш като братя, и може би наистина ги обичаш в рамките на разумното; но се пазиш всячески да не заприличаш на тях, да не омесиш своето торно съкровище и да го затъркаляш по баира като фъшкиен Сизиф, част от организираното множество, устремено към своето благоденствие. В такива мигове изпитвам дълбока благодарност към Бога, задето ме е създал самотен и различен; и неспособен да изпита радостта от трупането, изпълваща живота на трудещия се колектив.

И все пак бих предпочел да разделя самотата си с Клавдия - или да я събера с нейната, както постъпиха Емануил и леля Марго. Но Клавдия бе избрала друго решение и нямах никакво право повече да се бъркам в живота й. Моите решения винаги са плод на импулс и интуиция и затова не ги натрапвам никому. Ако пострада някой, нека съм само аз; и без това цялата ми душа е в цицини, охлузвания, рани и синини.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2016С
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.