ПРИНЦИПИ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Някои много се гордеят със своите принципи. Какви са тия принципи, не е толкова важно; главното е наличието им. Целта е веднъж да си създадеш име на принципен човек, това ти дава тежест в обществото. Избираш си някои популярни правила на поведение, харесваш си норми, лесни за спазване - и почваш да биеш камбаната колко си принципен, без някой да се интересува от това. Обаче само след година-две във всички сведения за тебе ще пише "принципен човек" - и това ще е хвалба, засенчваща другите ти качества. С други думи - човек стабилен, верен, праволинеен, можеш да разчиташ на него. И така този етикет до гроб ще прикрива колко си празен, глупав и некадърен, а обществото охотно ще те приема, защото то винаги се е бояло от новатори, умници и всякакви многознайници, непригодни да си пъплят кротко и мирно по релсите.

Аз нямам принципи. Те са като пътни знаци - ограничават; а не виждам защо сам трябва да си налагам ограничения. Имам си главните Божи заповеди - тях в общи линии ги спазвам, но не по задължение. Чувствам ги правилни и ги приемам за свои, и тук обществото няма нищо общо. Заповедите на Отца са закони, а човешките принципи са просто някакви подзаконови алинеи. Ако Господ осъждаше моите занимания, като нищо би написал още една заповед - "Не бракониерствай!" и би ме поставил натясно; но Той знае колко вредни и безсмислени са прекалените забрани. Сигурно си е извадил поука от случая със забранената ябълка - ако тази овошка си растеше спокойно и незабелязано сред хилядите други из райската джунгла, никому не би хрумнало да я къса и яде. Но сложиш ли веднъж табелата "Забранено", сам привличаш вниманието и устата се пълнят със слюнки заради някакъв стипчив и червясал плод. Несъмнено и Той е достигнал до този извод и е отпуснал юздите на човечеството, а то се е разхайтило като Содом по времето на праведника Лот.

Поради естеството на моите професионални занимания нямам сериозни наблюдения върху принципните хора. Те са рядкост в ограниченото мое общество. Сигурно е едно - страх ме е от тях и ги отбягвам. Те могат да оправдаят всичко с някой свой принцип. Случвало се е да наблюдавам отстрани техните ловни хайки. Отвратително зрелище - тълпа охранени кретени, около тях всичко лъщи от богатство - джиповете, оръжията, дрехите, кучетата; въздухът вони на фалшиво самочувствие, смеховете им са неестествени, гръмки и просташки; дори начинът на преследване и убиване на обречените животни излъчва презрение към жертвата. Веднъж намерих цял куп, стотици избити пъдпъдъци, захвърлени след лова - идиотите се бяха снимали с мъртвите птичета и си бяха заминали. Други пък бяха зарязали два двестакилограмови глигана с изтръгнати зъби, и клетите животни гниеха сред облаци мухи в гората. И още, още много срещи имах с подобни ловци - и те засилваха моята гордост на бракониер. Те имаха принципи и бездруго биха ме тикнали в затвора заради един фазан, така гласят принципите, провъзгласени от самите тях. Вместо съвест имат принципи и друго не им трябва, моралните категории са заменени от сухи постулати, удобни и достъпни като индулгенции. Както в лова, така и в живота тези същества са организирани в групи, общества, партии; агресивни, безскрупулни, нагли, зловещи; а отгоре им се развява байрак с принципи, оправдаващи действията и съществуването на шайката.

Разбира се, теоретически е възможно един принцип да е морален; но човекът отдавна се е научил да декламира принципи, загърбвайки морала, както и да налага тия принципи като задължителна норма. По такъв начин обществото съвсем изоставя морала, той остава грижа на умиращата църква и вместо да различават добро и зло, човеците оценяват постъпките си като правилни или неправилни, по-точно като полезни и безполезни. Моралът се свежда до ползата, а тя по-често е инструмент на злото; и така доброто, заложено в морала, се превръща в своята противоположност.

Но това е присъщо човешко качество - да извлича най-лошото отвсякъде; и докато пчеличката пие нектар и го превръща в мед, човекът дестилира отрова от същото растение по най-изобретателни начини.

Моят съвет е - имайте принципи, харесвайте ги; но изобщо не се притеснявайте да ги забравяте, когато се наложи. И аз по принцип никога не си губя акъла по жени; но ето, понякога усещаш как някой друг, скрит в тебе, е паднал на колене и трепери, сякаш се е събудил по пижама на полюса.

По време на студентстването ми се случи да зубря и основополагащите принципи на правото и веднага разбрах колко неясни и противоречиви са те. Бях съгласен с първия принцип Honeste vivere - живей честно. Добре, така да бъде; но какво ще рече честно? Значи пак според някакви други правила на честта; но кои са те? Ако се имат предвид Божиите заповеди, защо просто не ги спазваме, наместо да измисляме нови принципи? Ако не е това, то защо тези правила не са записани някъде и изведени като закони?

Още повече размисли събужда другият принцип Alterum non laedere - не вреди на другите. На пръв поглед - правилно. Но ако другият е пратеник на злото? Ако е дошъл да краде, убива и безчести? Тогава да бездействаш ли, да подадеш и другата буза - или да грабнеш тоягата и да нарушиш принципа non laedere?

А какво да кажем за третия принцип suum cuique tribuere - вероятно произлиза от Христовото Божието - Богу, кесаревото - кесарю; той намеква за някаква изначална, първична несправедливост, и всъщност узаконява неравенството, без да обяснява причините му и дори не се опитва да го оправдае.

Така още в самото начало на правното ми зубрене се отвърнах от изучаването на съмнителни принципи - поне докато успея да ги приема за правилни и несъмнени. Може би и този ден ще дойде, нали бездруго годините трупат отгоре ни прах и мръсотия като върху прозоречно стъкло; докато светът неусетно помътнее, размаже се и пред очите ни се разстеле само мъглива сивота, забулваща и добро, и зло, и смисълът на цялото наше жалко съществуване.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.