Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАВО

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Общо взето, съдбата ме опазва досега от срещи с представителите на правните науки и практики. Когато се развеждам, не ползвам адвокат - каквото имам, отстъпвам го на жена си и толкоз. И без това тя ще разкаже през сълзи в съда как ми е отдала най-скъпото и невъзвратимо свое богатство, а аз безскрупулно съм се възползвал от нейната слабост, породена от любовно заслепление, предизвикано от мене по най-безсрамен начин. Пък и какво можеха да ми вземат - някой камион тухли, това е нищожното възмездие за свидното моминство на госпожата. Както нагледно обясняваше един мой братовчед - никой бандит в Сомалия не може да те ограби тъй, както собствената ти жена в собствената ти къща.

Тъй че правото не ми е нанасяло видими травми; но понеже в професионалните си изяви често съм на ръба на закона и отвъд него, някои правни аспекти на битието често занимават мисълта ми. Няма да коментирам грубостта на законовите текстове, много по-толерантни към държавната измяна, отколкото към улавянето на един заек, без да си платил на държавата такса за ловен билет. Правото няма нищо общо със справедливостта или морала и точно поради това ми е противно. Ненапразно то винаги може да се тълкува двояко - и просто да се превърне в своята противоположност. Няма друга наука - ако благосклонно го приемем за наука - дето винаги да допуска противното на всички свои твърдения. Все едно под питагоровата теорема да има записани няколко алинеи и в тях А на квадрат плюс Б на квадрат равно на С на квадрат я е равно, я не е, и изобщо да е недоказуемо съществуването на каквито и да е триъгълници в природата.

Правото и лъжата са неразделни и неотделими. Погледнете в очите на някой адвокат и ще видите как двете плискат на дъното им. Те са в дифузия, каквато никой барман не може да постигне в коктейлите; а вътре като семки от лимон плават пари, пари, пари.

Несъмнено, има честни и почтени адвокати. Особено по филмите и книгите с лъскави розови корици. Трябва да им пишат адресите в края на филма или на обложката; може пък някоя вечер на връщане от "Ювенес" да се отбия при един такъв и да си похортуваме по мъжки, като клиент с доверено лице. Само да не се скараме - той ще се моли да ме защитава безплатно, а аз твърдо ще настоявам да му напъхам в адвокатската чанта оскубан фазан.

Обаче освен правото, оформено в законите, битува и дребно, махленско право, особено обичано от дамите. "Имам право" - например да ти харча парите; право на собствен живот - това обикновено значи право на любовник; право да знам - все едно какво, всъщност всичко - това е любима женска позиция. Друга позиция, реципрочна на тази, е "Нямаш право". Мъжете нямаме право на нищо, и особено на гореизброените женски права. Желязно мое правило е да напускам общежитието, щом чуя дамата да разсъждава върху тия правни казуси. Животът е твърде кратък и усложнен, за да си го вгорчаваме допълнително; пък и не е толкова важен, за да го защитаваме с цената на неудобства и компромиси със съвестта.

Затова нека се съсредоточим върху сериозните аспекти на правото.

Правото се определя, формулира и използва от силните на деня. Те пишат законите в своя полза и затова е смехотворно да търсим някаква всеобща справедливост, залегнала в тези закони. Ако погледнете събитията около френската революция ще установите как бързо понякога се сменят законите или гледната точка на тълкуванията им. Докато изпосекат главите на загубилите властта и идва ред на досегашните секачи. Сетне - наново. Изглежда, за човечеството главното забавление е да реже глави; но задължително е преди това да се обясни на публиката според какъв новоприет закон се прави това. Естествено, в името на народа. Май доста кръвожадни се оказват тия народи. Дали е допускал благодушният Господ какво ще произлезе след безразборното кръвосмешение между потомците на Адам и Ева?

Накратко, когато някой настойчиво ви пита: Прав ли съм?, автоматически отговаряйте: Разбира се, съвсем прав си! По-добре е да избягате, но това не винаги е възможно; дано поне сте разбрали колко важно е занапред да си подбирате събеседниците преди разговорът да се е задълбочил безвъзвратно. Да не говорим пък доколко е без значение отговорът. Правото за един е криво за друг, това си е част от световното равновесие. Ако всички са прави, земното кълбо ще се завърти на другата страна и ще отхвърчи дявол знае къде; да не говорим пък каква скука би настанала. Да се питаме кой крив, кой прав няма никакъв смисъл. За себе си знам колко приятно съм се чувствал понякога, когато кривна по неправилния път. Разбира се, съвестта се обажда, но я чувам като далечно грачене на гарга, докато препускам като волен ездач из прериите на удоволствието.

Все едно да питам и да разпитвам права ли е била Клавдия да се сърди, обижда и бяга по чукарите заради една шега. Както ми каза веднъж леля Марго по подобен повод, щом ме зарязва, значи, не ме заслужава. Но права или не, Клавдия не постъпи зряло и несъмнено някой ден ще й го кажа право в очите. А междувременно реших да се порадвам на живота и младостта си, затова си запазих стая в едно усамотено планинско хотелче, където управителката беше моя бивша стажант-учителка и имаше, неизвестно защо, отлични спомени за мене. Вероятно ме бъркаше с някой друг.

Хотелчето по случайност се намираше на двайсет минути пеша от Бялата чешма на Клавдия.

 

Човеците разгадаха устройството на човешкия геном и разбулиха още сума ти тайни на молекулярната биология. В близко бъдеще сигурно ще се размножаваме чрез разни машинни програми и взаимодействието на личните ни белтъчини ще става контролирано и целенасочено. Изобщо тайните пред човечеството намаляват всеки ден и учените глави сигурно вече се чешат, загрижени за утрешния си хляб. Но остава една велика тайна, неподозирана и неразкрита, жизнено важна за оцеляването на рода човешки:

Какво става в главата на глупака?

Ето на това да ми отговорят молекулярните светила; и тогава огромна част от човешките идиотии ще ни бъдат спестени. Включително и моите. И в такъв случай едва ли щях да се придвижвам, носен от непослушните си омекнали крака, към хотела на Клавдия точно в пет и половина, когато тя трябва да свърши работа и да се покаже навън. И нямаше да прехвърлям в главата си нескопосани сценарии за изумителната ни случайна среща, и нямаше да увисна пред хотела като ученик и да чакам, докато мръкне. Когато най накрая се отказах, влязох да се подкрепя в близката механа, а насреща, на една маса до прозореца, вечеряше Клавдия съвсем самичка. Набръчка лице, когато ме видя и произнесе, повече тъжно, отколкото с отвращение:

"Кой ти даде право да ме следиш навсякъде?"

Разбира се, трябваше да обърна гръб и да си тръгна, възмутен от своеволията на съдбата, предизвикала тази случайна среща; но аз бях изчезнал, невидим бях и наблюдавах отстрани някакъв друг, нов Сотир; та той дори не приличаше на мен! Другият Сотир пристъпи към масата - усещах как целият трепери, от зъбите до петите; все пак намери сили да се довлече, тръшна се на стола до Клавдия, сграбчи ръката й, разкашля се и накрая прошепна:

"Прости ми!"

Бога ми, щеше да се разплаче, този позор за мъжкия род. А Клавдия издърпа пръстите си и пак каза:

"Никакво право нямаш да ме преследваш" - и се загледа през прозореца, сякаш на масата й бяха сервирали нещо гнусно. Другият Сотир постоя малко като парализиран; в такива моменти думите увисват безсмислени и кухи във въздуха и най-добре да си остават неизречени. Събра сили, надигна се от стола, намести се бавно в тялото ми, двамата излязохме навън и се потътрихме към убежището. Моята бивша учителка ми наля коняк още докато затварях вратата, остави ми бутилката и безмълвно се скри някъде. Учителките рядко са били тактични с мене; но този път очебийна е била нуждата ми от алкохолна алиенация. В такива моменти избягвам да мисля; разсъжденията ми поемат в неприятна посока, стават злобни и агресивни. Доверих се на опита си и на коняка; и след двеста-триста грама отново бях стария боец Сотир, непоколебим и твърд, неуязвим за жилото на никоя жена, особено разглезените потомки на илирите, днешни албанци.

Във всички досегашни мои междуполови приключения съм се питал дали заслужава да си нанасяш психически травми заради съответната дама. Сега не се запитах и това ме дразнеше. Чувствах се победен, унизен, смачкан. И на всичко отгоре - виновен. Мразех се. Не знаех какво искам повече - да си върна Клавдия или да й отмъстя. И в двата случая щеше да боли; а трета възможност изобщо не обсъждах.

Конякът не ми даде отговор и за наказание го изпих. После тихомълком се прибрах в стаята, преди да ми хрумне колко хубава е бившата ми стажант-учителка и да потропам дискретно на вратата й. Защото колкото и силни и непоколебими сме това мъжете, все пак сме слабия пол и понякога само едно полюшване на зрял хълбок може да ни катурне в най-неподозирано легло.

Така си тръгнах сутринта - опазил честта си, но непроучил географията на моята някогашна учителка по география. Но нищо, запазих си правото на един урок. И без това бях предплатил за цяла седмица; нали си представях как Клавдия ми се хвърля на врата и се заключваме в стаята да наваксаме загубеното през тия месеци.

Това е неприятното да си наивен романтик - първо ти смачкват сърцето, сетне ти опразват кесията. При това ти признават само едно-единствено право - да мълчиш, а когато стане нетърпимо, да си наемеш адвокат.

Оня, размекнатия, лигавия Сотир го зарязах някъде горе из пущинаците.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.