ПОСЛЕСЛОВ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

И в края на краищата, за какво беше всичко това?

За да примамя вашето внимание върху няколко луди, като че ли вие си нямате достатъчно наоколо? Само се огледайте и накрая надзърнете в огледалото.

Или за да изчистя името на бракониерството, този древен занаят, да изравня престижа му с шофьорството, инженерството или министър-председателствуването?

Или да покажа как човечеството се дави насред океан от неосмислени понятия, въплътени в думи, които само тежат като мокри дрехи и пречат на спасяването му?

Или просто да си подърдоря с интелигентни събеседници?

Може би по мъничко от всичко това; и ако съм виновен за появата на още един безсмислен текст, то е защото не ме води разумът, а интуицията. А тя е неконтролируема, нейното своенравие е задължителна норма и изключва логичните обяснения и закономерните зависимости, както и въпроси от вида "За какво беше всичко това?".

Освен това се надявам в Хималаите от безсмислени текстове моят изобщо да не се забележи; както пее песента, една малка невидима тухличка в стената.

Но да подредя последвалите събития. Първо, кръчмата "Ювенес дум сумус" на Рафаил бе срината и на нейно място ще строят нещо си. Почетохме кончината й както се полага, поплакахме си, аз лично натроших с една ръждива брадва старото пиано, дето толкова години бе ме хранило и предимно поило. Самият Рафаил замина за Израел при роднини и се изгуби. Постоянното присъствие на кръчмата се пръсна по околните заведения да търси нов обединителен център.

Двете гълъбчета Емануил и Марго все още чакат решението на консилиума дали хубавата подпалвачка може да бъде оставена на домашно лечение. Лекарите от лудницата са на нейна страна, особено един. Той, както свидетелства Емануил, избухнал при един преглед на Марго: "Абе на мене също ми идва да полея всичко наоколо с бензин, камък върху камък да не остане, мамка му и свят! Какво искате от това момиче?"... За тях двамата вселената все още се побира в двора и беседката на лудницата; дори ако затворят там и Емануил, двамата ще са доволни.

Клавдия се издигна набързо, стана някакъв среден шеф в Бялата чешма. Вероятно е направила пак някоя магия, този път за служебно израстване. Понякога я вземам със себе си в Кълбото - внимателно, само когато спи. Нека привиква бавно и полека; Кълбото не винаги е безопасно. Като пропаст е - дърпа, мами те да скочиш в нея и да останеш завинаги там.

Аз продължавам с моя занаят, сега снабдявам тамошните ресторанти с дребни количества паразаконни деликатеси, само за ценители. Усилено крия връзката си с Клавдия, за която всички знаят. Защо я крия? Не знам; сигурно ме е страх от завист, урочасване, лоши очи и прочие видими и невидими зли сили. А самата връзка разби всичките ми страхове и тежи не повече от въздишка.

Такива ми ти, човешки работи.

Що се отнася до глупавите думи, има две възможности. Може наистина да са глупави или изкуфели от неправилна употреба, а може и ние, безчислените дърдорковци, да сме принизили техния мъдър първоначален смисъл към нашите всекидневни жалки проблеми и насилствено сме ги принудили да обслужват делничните ни простотии. Това несъмнено е доста обидно за думите. Нашият народ, който като всички народи обича да се представя за извор на дълбока мъдрост, е формулирал пословицата "Дума дупка не прави". Само че дупките от думите са по-жестоки от куршумените дупки. Всички нещастия на човечеството са тръгнали от няколко непремерени или изтървани не на място думи. Но и друго е вярно - малкото негови звездни моменти са започнали пак от думите.

Има стотина-двеста думи, заредени с магическа сила; те са най-важните сред бездънния кладенец човешка реч. Нищо, че изглеждат овехтели, оглупели и износени като дърти кокотки - те са такива, защото много са трябвали и много са ползвани. Ако е нужно, бързо ще бъдат заменени, но и техните заместители също ще се изхабят, защото същността им е важна и са в постоянна употреба - като спирачките на колата, няма как да ги пренебрегнеш. Тези думи са най-съществените и незаменимите. Те не присъстват в речника на средния глупак - не защото са трудни за запомняне, а защото са от сфера на мислене, неразбираема и ненужна за този тип хорица. Всеки пласт от човешкото общество има собствен съответстуващ пласт от океана с думи, и затова хората се разбират само със себеподобни от своя хоризонт. Другото е Вавилон. Веднъж попаднах в автобус с футболна агитка, отиваща на мач и горещо благодарих на природата, задето така мъдро е разделила видовете и е отнела възможността да се плодят помежду си.

Накратко, глупави думи няма; има глупави потребители на думи. Но ще попитам - нима някой от рода човешки се замисля как и защо употребява подарения му Дар Слово?

И друго се питам - дали наградата за нашето бродене из житейските несгоди е позволеното - понякога - шастие, или то е просто бонбонче, подхвърлено на човешкото животно, за да ходи по въже в някакъв извратен вселенски цирк? И още - дали всекиму е позволено да си определи щастието за цел и смисъл в живота? Да разчита невидимите знаци, да души като хрътка, да ослепее и оглушее за миражите наоколо - и да следва интуитивно кривулиците към тази мъглива и безформена цел?

Въпроси, въпроси - край нямат, нанизани са един след друг като прани гащи на въже. В подобни случаи Рафаил, сегашният израелски поданик, бащински ни гълчеше: "Много мислиш, а малко пиеш. Това не води към добър край". Повечето човеци се блъскат докрай в името на добрия си край. Аз нямам нагласа да си подреждам бъдещето, особено края му, както и да ровя в миналото. От цялото това минало съжалявам само за олющеното пиано в "Ювенес", и често сънувам как от накъсаните му струни се разхвърчават изпочупени звуци и се стопяват в нищото - подобно на искри или случайни човешки животи.

КРАЙ

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.