Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСАННА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Думата означава спаси ме, моля те; и стана всеизвестна в съчетание с Разпни го - крясъците на йерусалимското простолюдие, посрещнало с възторг и убило с още по-голям възторг спасителя си. Това всеки го знае; ако има пък незнаещи, моля да напуснат компанията; тук не е за тях. Не зная дали и днешните евреи използват тази дума или са я потулили от срам - сякаш могат да са отговорни за безумието на далечните си предци. Всички народи през цялата си история са вършели предимно идиотщини - но това не им пречи да славословят делата си и да им издигат един от друг по-грозни паметници. Евреите обаче са имали злощастието да бъдат обругани от евангелистите; макар всички народи преди и след юдеите също да са изтребвали спасителите си с подходящ плам и вяра. Тази традиция е очарователна илюстрация за характера на народите. Но ето как злощастните йерусалимци влизат в историята като стадо глупаци, променящо блеенето на Осанна! с гневното Разпни го! само за няколко дни.

А после иди доказвай векове наред, че всъщност такъв е бил Божественият план.

Една вечер си дрънках на пианото в "Ювенес", а Рафаил дойде и ми прошушна в ухото:

"Виждаш ли оня клиент на четвърта маса? Пепи Завоя, помниш лш го? Бас хващам, той е. Остарял".

Бях чувал, разбира се. Викаха му Завоя, защото пет пъти бил катастрофирал на един и същ завой. Чалга певец, имаше някакъв скандал около него, но не се интересувам от живота на подобни същества, Нито те от моя. Квит сме.

"Като ти поръча още нещо, плюй му в чашата" - посъветвах Рафаил и се съсредоточих върху музицирането си. Не зная дали Рафаил ме послуша, но след малко Завоя цъфна до пианото, поздрави ме и щракна пръсти към бара. Рафаил тутакси дотърча с моето вино и си поиска предвидливо парите. Но аз бях благоразположен в оня период и не изхвърлих досадника; напротив, приех цяла бутилка и седнах до него на четвърта маса като последен продажник, готов за малко алкохол да изслуша цяла автобиография, без да трепне.

"И аз съм музикант - съобщи Завоя - Бивш".

И се разрева. Тогава усетих колко е пиян, но беше късно. Щеше да има и коментари върху автобиографията.

Тъй като историята му бе постоянно прекъсвана от ненужни подробности, лирически отклонения и неблагопристойни емоционални гейзери, ще я преразкажа; като съзнавам колко много това ще навреди на нейната сочност, правдивост и колорит.

Пепи Завоя наистина бил от най-добрите (всъщност най-успешните, там добри няма) изпълнители на такава музика. Много ценен в нискоинтелигентните среди, той се радвал на огромна публика - подавляващата част от обществото не се фука с високия си Ай Кю; всъщност тя даже не е чувала за него. Концерти, записи, албуми, турнета, квичащи момичета - животът на Пепи просто бил сбъдната приказка. Няколко години поред щастието го обвивало в пухкав розов облак и краят му изобщо не се виждал, нито предвиждал. Този вид певци не преживяват кошмарите на оперните звезди да не би гласът им да се повреди; на тях глас не им трябва, достатъчно е малко безсрамие, доста нахалство и публика от идиоти - а Пепи имал в излишък и от трите.

И все пак дошъл денят Х, когато тази действителност му се видяла противна. Случило се някак изведнъж; Пепи вървял през една студена мъглива сутрин в някакво непознато градче с надеждата да изтрезнее по-бързо, да си отспи и да отпътува до следващото подобно населено място, за да взривява местните кретени с виещата си чалга. Влязъл в местната гостилница, взел си една чорба с неясни съставки; но нито топлата помия, нито бирата успели да просветлят мрачния хоризонт. Бъдещето се губело в мрак, настоящето било отвратително, миналото - заличено с мръснорозов парцал. Пепи огледал масите наоколо - те приютявали тъжни нещастници, съвсем различни от запотените, хилещи се глупаци - възторжените почитатели на Завоя. Всъщност за кого пея аз? - запитал се Пепи и си отговорил: за пълни дебили, кретени и малоумници! Това е истината и щом го правя, значи съм като тях. Един тъпак си ти, Пепи, и си го знаеш, ама продължаваш заради тия лесни парички и идиотките след всеки концерт. И докога? Докато изгниеш в някой махленски чалга-бар за жълти стотинки, като повечето ти одъртели колеги?

Суров бил разговорът на Пепи със себе си, докато се прибирал в хотела. Легнал да се наспи, но не можал; самообвинявал се, осъждал се, наричал се с всякакви непристойни имена, докато сам се убедил, че не заслужава никакво снизхождение.

Пепи бил искрен, но и изненадан от своята промяна. Било му неочаквано приятно, това ново мислене; сякаш дълго е зреело в него и изведнъж е пробило кората му като пролетно кокичe. Вече бил друг Пепи, и този Пепи му бил симпатичен. Смел и непоколебим, новият Пепи щял да се изправи очи в очи с публиката си само след няколко часа; и нямало да пее, скача и да пуска тъпи майтапи. Щял да говори, и думите му да накарат малоумниците да поумнеят, слепците да прогледнат, омагьосаните да се върнат в истинския свят и да го огледат със смаяни очи.

Така и постъпил. Почитателите му били претъпкали салона два часа по-рано; пиели бира, плюели семки, мачкали се, биели се, вдигали врява - обикновен провинциален чалга концерт. Щом Пепи се появил - както никога точно навреме - салонът избухнал, изтрещял и крясъците на тълпата утихнали чак след минути, когато идолът им взел микрофона и помолил за тишина.

И последвала речта на Пепи Завоя, посрещната отначало като забавно хрумване в хумористичен стил. В първото си изречение Пепи обявил за своето скъсване с проклетата чалга, която си е пълна глупост, тъпотия и забавление за идиоти - а това идолът знаел от самото начало, но просто го поблазнила славата и естествено, парите. Вашите парички, многозначително изрекъл той и публиката избухнала в ръкопляскания и кикот, докато следващите думи на идола я озадачили. Раздразнен от реакцията, Пепи задал директен въпрос: За какво се хилите бе, тъпанари? - и тонът му прекипявал от искрен гняв. Идолът или съвсем се бил чалнал от дрогата, или безпардонно престъпвал границите на презрението, характерно за хитреца спрямо ахмаците, чиито парички го хранят.

Тълпата заръмжала, а това на нейния език означава крайно неодобрение. Пепи все още имал възможност да се измъкне от неловкото положение с някоя плоска шега; но не го направил. Напротив - видът му станал заплашителен и в гласа му - обикновено по чалгаджийски лигав - дрънчало презрение към цялата пасмина в салона. Боботещ гняв разтърсил артистичната душа на публиката, изригнали подвиквания, свиркания, крясъци, една мома скочила на сцената и се развикала: Пей бе, кретен!, и публиката я аплодирала и набързо се организирала, скандирайки: Пей бе, кретен! Пей бе, кретен! А Пепи Завоя се мъчел да обясни защо мрази чалгата и презира нейните почитатели, но вече нищо не се разбирало от словото му, потънало и удавено в грохота на залата, и публиката явно била прехласната по внезапното шоу и никак не мислела да го прекъсва. Логически следвала появата на силоваците, призвани да накажат изменника; и те не закъснели. покатерили се пъргаво на сцената, сграбчили звездата и взели да я налагат - повече с наслада, отколкото с омраза; изживявали се като артисти и се стараели да удължат катарзиса на зрителите, подобно на великите театрални майстори.

Зрелището продължило, докато Пепи някак успял да се изскубне, а тежестта на битката поели злощастните му оркестранти - впрочем пияни точно до степента, когато обикновено се оглеждали с кого да се сбият. В залата вече всичко било потрошено и щастливата публика се впуснала в безогледен ръкопашен бой; и когато ватерлоото приключило и присъстващите били отведени в две посоки - участъка и болницата - Пепи Завоя бил далече по магистралата и обяснявал новите си естетически възгледи на две уплашени идиотки, напъхали се някак си в колата му.

Няколко месеца след този последен концерт Пепи отворил магазин за домашни любимци и никой не би го познал в новата обстановка, с гъста коса и рижава брада; а в магазина звучала класическа камерна музика, съпровождана от одобрителното чирикане, писукане, мяукане и лаене на стоката.

Това в общи линии бе историята за възхода и падението на Пепи Завоя, отдавна забравеният чалга идол; за краткия миг между Осанна и Разпни го.

Накрая ми сподели колко е доволен от новия си живот; но аз не бях забравил сълзите му, а освен това не вярвам на нищо, особено на пиянски откровения. Това неверие ми е спестило доста недоразумения и неприятности - а нали животът е непрекъснато лавиране покрай тях, още от люлката чак до облекчителното хлопване на капака върху карамфилите.

Спомням си как след време разказах тази история на Емануил, а той се позасмя замислено и рече:

"Тази чалга... Но само тя да беше! Тя поне е ясна, различима е. Обаче другите, другите... Мислил ли си, Сотире, за изкуството, предназначено за народа? Не искам да принизявам значимостта на народните маси; но те са вола, впрегнат в ралото, а същинската работа я върши оня, дето е изобретил ралото, опитомил е добичето, измислил е оранта, сеитбата, жътвата, вършитбата, мелницата и пещта - за да се получи хлябът. Как ще ти прозвучи, ако волът надигне глас да мучи колко е велик и всичко се дължи на него? Това е тъй нареченият народ; масата, приравнена от демокрацията към стопанина. Правата са си права, всеки трябва да ги има; но защо винаги злоупотребяват с тях? Да, те са повече; те са мнозинство. За тях се съчиняват чалги, имат си и клозетна живопис, и съответна литература. Киноиндустрията работи главно за тях; техни са и спортът, и телевизиите - почти всичко е насочено да захранва бездънната нужда от глупост на това множество.

Тук професорът ми начерта една диаграма; с безмилостна точност тя показваше разслоението във всички човешки общества. Всички, подчерта Емануил - и при шведите, и при канибалите процентите са едни и същи. Пет процента са умната част, предназначената за локомотив - тя дърпа напред останалите и всъщност осигурява не само напредъка, но и съществуването на обществото. Съвсем естествено, останалите мразят тази прослойка и при всяка революция първата задача на народните маси е да я унищожи до крак. Следват - отгоре надолу - около двайсет и пет на сто сравнително интелигентни граждани; те обикновено са в управлението, културата и образованието. Те са безвредни в по-голямата си част; мравките-работници. После идват широките народни маси, неспособните за самостоятелно мислене и труд - цели петдесет процента. И накрая двайсет на сто вредни, негодни същества, засмукали обществото като кърлежи и крещящи най-безсрамно за човешките си права, без да признават никакви задължения. Този разрез е валиден за всички общности - може да са издигнати и напредничави, може да са сбор от неандерталци, няма значение. Процентът е еднакъв - едно златно сечение, една от константите, непоклатима като числото Пи и следователно - с божествен произход.

А щом Бог е решил така - завърши Емануил - можем само да се примирим и благодарим, задето ни е избрал и поставил в подходящата група - надарената с умение да извлича наслади от небесните сфери.

Пепи Завоя се мярна още няколко пъти в "Ювенес", но не можа да пусне корени. Не стана интересен никому и изчезна; но покрай него си спомних един израз, прочетен някъде и набързо забравен: Запеят ли ти Осанна, огледай се наоколо, ослушай се и непременно ще чуеш чука - някой вече ти кове кръста.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.