Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОРИСИЯ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

"Каква бе тази проклета орисия дъщеря ми да срещне точно теб!".

Сигурно още милиони мъже са чували това изречение от съкрушените си тъщи. Аз го чух само от едната. Втората ме разбираше. Четири пъти се беше женила, всичките й бракове вървяха стремително по низходяща линия на принципа Кон За Кокошка - но тя нямаше намерение да спира. Сигурно и сега продължава да издирва, водена от неведома кобна сила, най-глупавите и пропаднали мъже сред океана от пропаднали глупаци.

Понякога се оглеждай наоколо - съветват ни мъдреците, - преди да се окайвате и кълнете орисията си. Несъмнено ще видите по-окаяни от вас и веднага ще ви олекне.

Аз не зная на какво съм орисан, какъв живот са ми предвидили Клото, Лахезис и Атропос, или техните представителки по нашите земи. Зная обаче какво искам - да бъда щастлив. И ще го постигна. А може би отдавна вече съм.

Не се съмнявам в съществуването на невидими сили около нас; те насочват постъпките ни по предварителния план, те ни събират или предотвратяват срещите ни, те се намесват в разделите, те ни насаждат чувства и управляват езика ни. Не се съмнявам в това. Но ние имаме сила да се противим, ако желаем. Можем сами да насочваме живота си, стига да изстискаме от себе си малко решителност. По-силни сме от всички тях; но силата ни спи и ние се плъзгаме по удобните коловози, начертани от орисниците - а те ни водят надолу, защото лесният път винаги е надолу.

Естествено, не на Господ, а на дявола служат орисниците; но те все пак са снизходителни и винаги ни предоставят избор. Те знаят - глупаво дете е човекът и без колебание ще избере парче шоколад вместо перо от ангел. Така че кандидати за нещастен живот и след него ад - колкото щеш.

Купища орисници шестват в приказките, преданията, пиесите, поемите и романите; но Шекспир е изпреварил с две обиколки колегите си. Трите вещици на Макбет са в основата на съвременния модел орисници. Старият Уил е избрал този тип зловещи създания, за да насочи съдбата на глупавия Макбет към ужасния му край. Аз не бих загрозявал пейзажа, ако седна някога да пиша трагедии. Много по-ефектни щяха да бъдат три хубави девойки, а от медените им устни като елей да текат чудовищните предсказания. Точно както преди време една чужда съпруга с бонбонена усмивка ме осведоми, че вече си е събрала багажа и утре трябва да й го пренеса у нас. Всеки очаква от щърбавата сбръчкана паст да бълва зловещи проклятия; но когато те излизат от сочни малинови устенца, въздействието е убийствено.

Преди време един мой добър клиент, собственик на хотел-ресторант, ме покани на сватба. Женеше дъщеря си, имаше нужда от раци и други деликатеси; доставих му ги и бях сред тристата избрани да уважат церемонията. Настаниха ме на една крайна маса, сред шофьори и друг персонал, мястото уютно, глупавата глъчка поносима. Отдадох се на прекрасното розе и отлежалото сирене и така бавничко си ферментирах, докато прозрях, че хубавата кума скучае, а мъжът й е дръвник. Отидох, представих й се - бивш съсед на бащата, от години живея предимно в Люксембург; издрусахме един-два танца и излязохме да дишаме чист въздух на смрачената вече тераса.

В такива мигове в мене се събуждат всевъзможни парапсихични наклонности. Отмъкнах отвътре бутилка розе, две чаши и една свещ, скрихме се на завет и около нас закръжиха, забръмчаха и пощуряха нечистите сили. Гледах бялото лице, огряно от лунната светлина, и дърдорех, нареждах като дърта циганка; а кумата слушаше, ококорила ваклите си очи над главата ми, сякаш очакваше небесен файтон да долети и да ни отнесе в друг свят, орисан само за нас двамата.

Такава е твоята орисия - омайвах я аз с виненото си красноречие - винаги да се разкъсваш между двама мъже. Единият те задържа като верига, другият те кани да полетиш с него; и после ще се върнеш при веригата, но ще знаеш, че другият пак ще се появи, може в различно тяло, но отново ще те възвиси и после ще те остави на земята, след като си летяла, като никоя друга, из небесата. Не можеш да промениш орисията, нито да избягаш от нея - и защо ли да го искаш? Това е сладък и рядък дар от съдбата, възползвай се от него, защото съвсем малко са избраните и е същински грях да се откажеш от благодатта на своята орис...

Така си каканижех, а тя отвори чантичката си и ми пъхна в джоба своята визитка. Точно навреме, защото се появи мъжът й, подобно демон на злото; тя измърмори някакво обяснение и той я отведе в хаоса и човешката гмеж. Доизпивах бутилката, когато ме грабнаха двама здравеняци и тихомълком ме изритаха в храсталака зад оградата. Не протестирах; и без това ми бе омръзнало бракосъчетанието. Пък и свикнал съм с подобно отношение - то е част от моята орисия.

След два дни й позвъних. А час по-късно тя пристъпи в моята храм-квартира и остана почти седмица. Толкова време щял да отсъства собственикът й. Летяхме из орисаните ни небеса, лудувахме из райските поляни; и една сутрин тя ми каза:

"Преди да заминеш отново за Люксембург, ще ме научиш ли как се ловят раци?".

Бях разкрит. А тя се разкикоти, нацелува ме и изчезна от шантавия ми живот.

Такава пък е моята орисия. Идват, стоплят ме и заминават. За тях съм внезапна гара, а те за мене - случайно пристанище. Влакови свирки, корабни сирени - и хайде, всеки по пътя си. Много е важно да не задържаме световния трафик, мон ами, мон шер ами.

Както се случи с една представителка на гордия албански народ, спряла par hazard на гара Сотир. Заблуден експрес на третостепенна спирка. И след като разбира грешката си, тихомълком изчезва в нощта. Без светлини, без пухтене, пара и свирки. Поел нанякъде през хилядите пресечени линии, тунели и семафори към неизвестни дестинации.

Преди векове е било лесно да проследиш албанците. Всички миришели на чесън. А я опитай сега. В ненужната и вредна, ароматизирана цивилизация.

Понякога не успявам да противостоя на орисията си; Лахезис неумолимо ме оплита в нишката, изпредена от Клото. Все едно ме влачи трамвай, толкова съм безпомощен. Тогава се хвърлям презглава в Кълбото, сгушвам се, стискам очи и уши, докато то ме погълне, разтвори ме в спокойната си утроба и заспя, потопен във Вечността. Така чакам, докато проклетата орисия се заплесне и ме забрави; и се измъквам тихомълком като дете, сторило беля; скривам се и мирувам, докато и аз забравя опасността; и тъй си играем на криеница с орисията - аз, сигурен в закрилата на моето Кълбо, а тя дваж по-сигурна. Защото, където и да се свреш, накрая те намира Атропос, третата сестра с голямата ножица и безучастно срязва нишката ти; както добрият градинар клъцва болното клонче, за да изчисти дървото.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.