Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОМРАЗА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Знае се - любов като нямаш, нищо нямаш, душата ти е празна. Но тогава - ако мразиш, пълна ли е душата ти? И ако е пълна - с какво?

Свещените книги са най-противоречиви, когато стане дума за омразата. Говоря за новозаветните писания; а целият Стар завет е пропит с омраза. Несъмнено в ония времена тя е била главна движеща сила за човешките постъпки. Вече видяхме как обидата и другите сходни емоции лесно ферментират в злокачествена омраза. А тя е активно чувство, за разлика от любовта. Любовта може да я криеш и потулваш, докато сама увехне като цвете на сянка; но омразата е действена и трудно се прикрива. Дремещо езеро при залез е едното, врящо море е другото. Едната поражда тихи вопли, другата изтръгва реликтен рев от предцивилизационните времена.

Никой не знае какво точно е любовта - макар всички да се смятат за специалисти по любов. Но омразата е позната всекиму още от люлка. Сигурно защото е човешко, телесно и земно чувство - докато любовта е божествена?

Аз мразя да мразя. Понякога е неизбежно; омразата движи ръката, за да отстраниш някое зло. И все пак е неприятно; след всяка омраза оставаш омерзен и омърсен. Въпреки това човек мрази така, както диша. Омразата е нормална реакция, вроден рефлекс. И едва ли някой се замисля колко губи, когато мрази.

Самият аз ни най-малко не съм се очистил от това чувство. Все още не съм преглътнал идеята да обикна онзи, дето ми удря шамар, да му предложа и другата си буза и след това да му се наведа за по-удобно. Но поне усещам вредата от омразата, а също и нейното безсмислие; а това все пак е ако не стъпка, то поне поглед в правилната посока. Така след векове еволюция може и да се усъвършенствам, да седна доволен на върха и да попитам за хиляден път Господа-Бога: Защо бе, Господи, не ни създаде усъвършенствани от самото начало, ами ни наказа с тази безкрайна мъчителна еволюция? А?

"Хубаво е, когато мразещият накрая става за смях - каза веднъж Емануил, когато разнищвахме класически пиеси, играни от театрите в съвременни интерпретации. - В ония времена осмиването е възпитавало. Любим трик на драматурзите. Какво казваше Молиер? Ролята на комедията е да развлича човека, като го поправя. Това лесно се е получавало - тогава населението все пак е имало някакво чувство за срам. Лошото е друго - тия похвати останаха само в старите комедии. Днес те нямат никакво въздействие, звучат дидактично, скучно и натрапчиво. Всъщност питам се: какъв ли сюжетен обрат би променил поне мъничко който и да е съвременен зрител? Уверявам те - Шейлок днес е симпатичен на повече хора от Сирано, когото множеството смята за глупак и неудачник".

И понеже пиехме любимото ми червено вино в един малък пиано бар (ето това е класика, отбеляза Емануил - единство на време, място и действие. Ние с тебе сме класически персонажи. Седим си дълго време в това чудесно барче и пием вино през всичкото време на едно и също място) - бръкнах в паметта си и изрових няколко строфи, където витаеше, стаена, омразата.

Емануил се вслуша с благоговейно изражение. Той харесваше декламациите ми. Според него аз се бях реализирал прекрасно в живота. Един успял във всяко отношение млад човек, да го даваш за пример по телевизиите.

Врагът ми издъхна. Убитото тяло
вкаменява чертите си. Някъде горе,
учудена, стене душата му.
Отмъстен си.
Но не екват фанфарите.
Радостта излетя със последния вопъл.
Къде се спотайвате вие,
                                        наслада и гордост?
Победителят чака
благосклонния поглед на цезаря.
Но са празни трибуните.
Справедливост, нали тебе търсех
и грижливо отглеждах омразата?
Потъмнява трупът.
И светът потъмнява.
И прокрадват се стъпки.
Някой, който ме мрази.

Омразата, обобщи Емануил. - Дестилатът. Всяко човешко чувство може да сублимира в омраза. Презрение, безразличие, привързаност, симпатия, даже любов - особено пък любов! - може за миг да се превърне в омраза. Както от различни плодове и дори картофени обелки получаваш едно и също - спирт. А спирт значи дух, висша субстанция, обща за всички тях. И така - омразата е висше чувство, според логиката.

Той ме изгледа с превъзходство и махна царствено с ръка за още една бутилка.

А след нея му прошепнах - защото пианистът тихо свиреше свои тълкувания на Шумановото "Мечтание" - още едно стихотворение, посветено на метаморфозите на човешките чувства.

След първата бутилка вино
обидата ще прекипи в омраза.
Омразата ще се втвърди във болка
за цял живот - след втората бутилка.
След третата -
                            ще спирам минувачите
да им разказвам
                            колко те обичам.

"Кръговратът на чувствата - въздъхна Емануил. - И виното, вечният катализатор. Химия на емоциите. Ти ходил ли си наскоро на сватба? Иди някой път, полезно зрелище е. Хората го обичат. След като отмениха публичните екзекуции, къде другаде да се убедят, че има и по-гадни събития от техния собствен живот? Особено сред глупавата шумотевица и фалшивото веселие. И като се огледаш внимателно, непременно ще видиш. Непременно! Ще го откриеш! На всяка сватба, приятелю Сотире, на всяка сватба се весели и пее някой с нож под дрехата".

Кръговрат на чувствата... Дали Клавдия е преглътнала обидата, или тя е прекипяла в омраза? И дали ще се завърти кръговратът на чувствата и омразата ще се превърне, както допуска поетът, в предишната любов?

Никой не знае.

Наздраве.

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.04.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.