ОЧОВЕЧАВАНЕ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Този термин го чух за пръв път от баба, когато бях три-четиригодишен; тя ни гонеше с метлата из двора, мене и братовчедите ми, и кълнеше: Вие няма ли да се очовечите някога бе, пангалози с пангалози, дяволите да ви вземат!

Не зная доколко успяхме да се очовечим, може би братовчедите ми повече от мене, но споменът за тази дума остана и до днес се чудя какъв ли е нейният цялостен смисъл; думата пангалози повече не чух, но значението й още тогава си беше ясно. Много години след това веднъж отидох да взема сина си в неделя от майка му и я чух да се тюхка: Туй дете никога няма да се очовечи, близнак да ти беше, нямаше толкова да мяза на тебе!

Тъй че в очите на някои прослойки от обществото аз все още не съм очовечен; и понеже жизненият часовник вече е извъртял поне половината календар, сигурно няма и да се очовеча. Не изпитвам никакви угризения за това - очевидно тази дума е съвършено изкуфяла откъм съдържание и е само пълнеж към комплекта от дамски клетви и обиди, присъщ на по-зрялата възраст, когато жените настойчиво търсят виновник за проваления си живот. Приемам я като последна фаза на еволюцията, преди да бъда увенчан със званието хомо сапиенс; непостижима за мене стъпка, непристъпна граница между достойните млекопитаещи и недоразвитите пещерни обитатели. Очовечаването е глазурата на тортата, цивилизационната шпакловка; чрез нея скриваш същността си и съвсем естествено е подозрението защо ти е нужно това.

Както и да е, нека приемем нуждата аз или някой друг да бъде очовечен. Значи трябва да насадят у мене качества, присъщи на човеците. Но веднага изниква въпросът - кои качества и на кои човеци? Огледайте списъка на познатите си и помислете чии техни възвишени нравствени качества бихте си присвоили? Дали благочестието на някоя леля, омръзнало на всички; дали щедростта на братовчед си, заради която децата му останаха на улицата; или откровеността на брат ви, пропъдила всичките му приятели? Накрая, ако успеете да налеете всички тези качества в някакъв измислен хомункулус, той ли ще бъде венецът на очовечаването - или недомислен мутант, доказващ безплодието на човешките напъни да променят стореното от Бога?

На всичко отгоре такава манипулация е доста трудна. Нито любящите ме близки, нито приятели, нито обществото, най-малко пък жените успяха да вселят в мене някакви допълнителни добродетели. Затова в личен план съм оставил очовечаването си на добрата стара еволюция. Щом се трудя, значи вървя по правилния еволюционен път и несъмнено след векове ще напусна пещерата и ще достигна критериите на чичо Дарвин.

Докато скитах по забутаните краища на планините за пъстърва, далеч от досадното хорско присъствие, опознах много запуснати селца и махали. В някои бяха построили ловни хижи разни богаташи с джипове, подобни на космически кораби, целите във фарове за нощен лов - и оттогава изобщи не се смятам за бракониер. Аз с моите капанчета, примчици и мрежички - срещу тази армия с джипове, снайпери и глутници псета - хайде де! Виждал съм как товарят по двайсетина сърни и отпрашват; намирал съм половинтонни елени, захвърлени с отсечени рога и глави, а веднъж помогнах на един горски стражар да издърпа двестакилограмов глиган до ловния дом, докато кретенът пелтечеше: само главата му отрезаа зарад глигите, всичко друго ми оставиа! Трофей, щото!

В една такава планинска махала се запознах с дядо Добри, единствения неин обитател. Още имаше сили да слиза на десет километра до съседното село за брашно и олио, другото му даваше козичката - миризливо същество, развяваше си парцаливата козина из мъртвото село, горда като кметица. Дядо Добри много се гордееше с три неща - козата, наличието на ток и грамофона си. Беше благодарен на правителството, задето му е оставило ток лично и само за него; а според мене беше просто забравен от електрическите служби или ги мързеше да се катерят дотук да му го изключат. Грамофонът му беше отпреди седемдесет години с четири дългосвирещи плочи стари шлагери - знам това, защото веднъж го поправих и за отплата трябваше да изпия една паница вонящо козе мляко със зеленикави примеси на дъното.

Бай Добри имаше приятел, не му запомних името. Дали изобщо имаше име? Живееше в съседната махала, през няколко километра, също единствен жител; бай Добри го наричаше Комшията. Всеки четвъртък по обед Комшията докуцукваше дотук и започваха ритуала. Изваждаха грамофона на масата в двора, сядаха на прокъсания миндерлък между котките, наливаха си по глътка ракийка и пускаха първата плоча. Плочите бяха изтъркани като бръснарски каиш, издаваха съскъщи и пукащи звуци, подобни на канонада и самолетна атака; само те двамата можеха да разпознаят песента под този звуков фон. Така се просвирваха четирите плочи от двете страни; през това време двамата не проронваха и дума. Седяха и плачеха, сълзите им извираха от избелелите очи и се стичаха по улеите, набраздили безжалостно лицата им. Мълчаха, слушаха и плачеха; а щом плочите свършеха, Комшията ставаше и закуцукваше обратно към махалата си, а бай Добри прибираше грамофона и без нужда галеше козата, а тя хич не го и поглеждаше.

Разбрали сме се, каза бай Добри за Комшията, ако не дойде някой четвъртък, да отида и да го погреба. Ако пък аз го изпреваря, той ще ме намери в четвъртък. После трябва да се премести тук да живее, щото при него няма ток за грамофона. Пък мене правителството не ме закача, сигурно е постановило на бай Добри токът да не се пипа и толкоз. Закон! Ти знаеш ли кой му е сега директор на това правителство?

Кой знае, може би ако отида пак някой ден там, отдалече ще чуя скърцащия грамофон насред глухото село; и сигурно някой добър ангел ще обръща плочите и музиката ще скрибуца и сълзите ще навлажняват пръстта в очите на мъртвите старци, а безплатният ток все така ще тече по жиците за сметка на правителството. И сигурно точно това е очовечаването, или някоя стъпка към него - когато можеш да заплачеш заради изтрития спомен за една песен, и нищо срамно, грешно или фалшиво да няма в сълзите ти.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.