ОБЕЩАНИЯ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Веднъж споделих с леля Марго някои свои разочарования, предизвикани от хорски лъжи, а тя ме посъветва:

"Ако те задоволява краткотрайно щастие на дребно, можеш да вярваш на обещания. Но търсиш ли истинското щастие, преди всичко не искай обещания от никого. И второ, ако ти ги натрапят, не им вярвай. Просто ги забрави".

Безценен съвет, макар че го оцених доста по-късно, след количественото натрупване на разочарования. Но пък оттогава го спазвам свято; нещо повече - самият никога не обещавам нищо. Ако мога да помогна в определени случаи, правя го; но никога преди това не се обвързвам с обещания. Тази позиция често е непопулярна - хората предпочитат да ги излъжеш, отколкото да не вземеш присърце проблема им. Но хората са си такива и никой не е успял да ги преобрази. Изобщо нека не навлизаме в темата за същността на човечеството. Това е моята голяма болка. Подобно тотално разочарование е преживял и сър Чарлз Дарвин - да, оня същия с брадата от учебниците. След петгодишно плаване на "Бийгъл", в компанията на английски моряци от средата на 19. век, Дарвин е стигнал до нерадостния извод, че този човешки род няма как да е Божия направа. Просто изключено! Бог или би бил абсолютно несръчен, или нямал нищо общо с появата на подобни човешки индивиди. И тъй, след обстойно изучаване на екипажа, а също и населението на някои посетени острови, Дарвин решил, че човекът най-вероятно е производно от маймуна, ако не и от нещо по-долно, и посветил останалия си живот в пропагандиране на тази своя идея. Впрочем голяма част от човечеството все още й вярва, защото наблюдава нравите около себе си и изводите просто се натрапват.

По тази причина аз нито давам обещания на околните, нито чувам, когато ми обещават какво ли не. Обещанията са първичната форма на лъжата. Особено обещания за вярност от дамска уста. Звучат като лигаво шлагерче и обикновено са валидни колкото трае песничката. Някои техни обещания пък са си преки заплахи - например за доживотно присъствие в битието ми.

За потъналия в лъжи човешки род всяко обещание би трябвало да е обида към интелекта. Но не. Човек има нужда от обещания; следователно има вродена потребност да бъде лъган. За какъв интелект спомена някой? Може да ни лъготят всекидневно, целогодишно и целоживотно - пак ще вярваме на кухите дрънканици. Всеки дръвник, раздаващ и най-безумните обещания, ще получи гореща подкрепа от възторжени поддръжници. Ненапразно политиците имат един израз pro domo sua - никой не може да даде на избирателите толкова, колкото аз мога да им обещая. А в дребен мащаб, в лично човешки план, дайте ми и най-недоверчивия неверник - а по-добре неверница - и гледай как ще заприпка с блеснали очи подир мене към обетованата ханаанска земя.

Добре, че отдавна съм зарязал тези забавни практики.

Деца сме ние, глупавички и наивни (то май беше едно и също?), затова и страдаме толкова много и толкова дълго. Само едно нещо съм обещал, и то на себе си; следователно и да не спазя обещанието, няма да разочаровам никого. Да бъда щастлив. И ще бъда; а може и в момента да съм. Знае ли някой? Виж, Клавдия нищо не обещаваше. Тя направо действаше, съюзена със силите на мрака. А това беше затрогващо - ако го погледнеш от подходящия ъгъл. Защото, обективно погледнато, сделката никак не беше печеливша. Да си заложиш душата, за да спечелиш мене - това бе далеч извън здравия разум. Все едно да заложиш на еднокрак кон. Къде е блеела малката Клавдия, когато мама е набивала в главицата й да бъде преди всичко разумна, защото от голи чувства никоя не е прокопсала? А?

Да, Клавдия...

Познавах един, Гочо Честния се казваше. Беше лежал шест пъти за измами на жени. Обещавал им женитба и доживотно щастие. Плюс доходен бизнес; само малко парици още трябвали и работата ще тръгне. После Гочо изчезвал с капиталеца, а женичките изчаквали месец-два и тогава отивали разревани в полицията. Там им показвали копия от предишни дела на Гочо и снимки в раирани дрехи; а измамените невести реввали отново и обикновено заявявали: Ама той не е такъв!... После от тъжителки се превръщали в свидетелки, а накрая отказвали да кажат и дума, да не би да навредят на Гочо. Тъй в повечето случаи Честния оставал невредим, но все пак пролежа в затворите достатъчно време, за да се превъзпита. И успя; записа се в някаква филантропска организация, набързо я оглави, появи се по вестниците и вече разполагаше с много повече овце, дето доброволно и охотно му даваха всичко.

Нищо ново под слънцето; възможно е някой ден и за светец да го обявят. Майка Тереза и татко Гочо. Такива случаи колкото щеш сред човешкия род - и сред никой друг от животинските и растителните видове, населили земята според Божията промисъл.

Веднъж попаднах в едно село с отличен потенциал за бракониерство и отидох в кръчмата да разузная обстановката. Тъй като разузнаването изисква пълно сливане с нея, включих се към неколцината мъжаги около печката и си налях от чайника с греяна джанковица, бълващ из помещението кисела смрад. Скоро бях един от тях; до мене седеше един интелигентен на вид човечец и единствен пиеше коняк. Оказа се евангелистки пастор, наскоро дошъл да организира църква и да приобщи върлуващите покрай селото цигани. Насреща му пиеше едър младеж, зачервил вече очите и пускаше грубовати шеги по адрес на пастора. Никой не му отвръщаше и това го дразнеше; накрая почти закрещя:

"Значи си дошъл тук да ни лъготиш и да ни обещаваш задгробен живот? А? Ами ела да те хвана за ръчичката и да дойдеш насреща в гробищата, да ми го покажеш твоя задгробен живот! Ела ми, де!"

Пасторът не му обръщаше внимание; останалите селяни любопитно замълчаха в очакване на някакъв театър - я караница, я псувни или сбиване - нещо интересно.

"Ха де! - ръмжеше младият мъж, убеден в превъзходството си. - Да ти дам една лопата и да ми покажеш как се живее отдолу този вечен живот! Айде де!".

Тогава пасторът бавно отпи от коняка, втренчи се в ракиените очички насреща и каза:

"На тебе нищо не мога да обещая. По всяка вероятност ти ще се разминеш с вечния живот. Бих го обещал на ония цигани оттатък, защото те са деца и могат да влязат в царството небесно. Ти не можеш, защото не искаш. А не искаш, защото се страхуваш. Знаеш колко си недостоен и се плашиш от присъдата. Но от нея няма къде да избягаш. Тя ще те настигне навсякъде".

Селяните мълчаха, младият мъж глуповато се изхили и стана, изруга под нос и заряза компанията. После си тръгнах и аз; но след доста време пак дойдох тук, вече беше лято и намерих пастора в сянката на двора. Заговорихме се и го запитах какво стана с оня младеж.

"О, добре е - усмихна се лукаво пасторът. - Не е за вярване, но вече е ревностен християнин. Изнася беседи на циганите, помага им, води ги на работа тук-там. Прекрасен човек!".

"Струва ми се невероятно! Че той беше... как да кажа, доста противен".

Пасторът се разсмя; сигурно отдавна не се бе смял така.

"Пошегувах се, драги. Криво дърво изправяне няма. Същият глупак си е, само дето вече не спори с мене. Дори не ми говори; това ме облекчава. Има хора, много хора, които не заслужават Божието обещание; не заслужават дори надежда. В края на краищата, адът няма да седи празен и само да хаби горивото, нали?".

"А циганите?" - полюбопитствах аз.

"Жалка работа - въздъхна пасторът. - Повечето се залъгват, че ще открия безплатна кухня, затова идват. Но ще ти кажа, приятелю - поне едничка душа да спася, само едничка да е - пак ненапразно ще съм живял".

И после добави, като на себе си:

"Една душица... Дано се намери...".

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.04.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.