НИКОГА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

"Никога" - това е датата, разделяща живота ни на две части - глупава и умна. Дотогава сме вършили купища дивотии, накрая съдбата ни е халосала по главата, осъзнали сме се и сме отсекли: Край с глупостите! Никога вече!... На другия ден всичко продължава както е било, до следващото "никога" - и така до края. Ерго, тази дума няма никакво значение - поне в смисъла на вододел и разумно начало на нашия живот.

Стотици пъти съм се заричал за какво ли не и нищо не спазих. След време поопознах себе си и престанах да насочвам насила живота си в норми, правила, предписания и всякакви общоприети релси. Живей и не пречи на другите; пък да става каквото е писано.

Дамите много обичат тази дума. При това влагат особена убеденост и категоричност в нея. Първо ти заявяват никога няма да ме докоснеш; и твърде скоро обявяват никога няма да се разделим. Колкото първото е вярно, толкова и последното; а между тях има безброй други никога, ръсени безразборно с повод и без повод, сякаш с тях дамата циментира своето самочувствие, превъзходство и висок морал.

С една такава сладурана се бях запознал на концерт в Летния театър; оказа се бивша пианистка, зарязала кариерата заради мъжа си, той пък свирел на някакъв пасажерски кораб, но тя му била предана и никога, ама никога! нямало да предаде доверието му. Десет дни по-късно двамата пътувахме накъм Хотнишкия водопад - любимо мое място за любов и бракониерство, далеч от съпрузи, горски надзиратели и любопитни съседи. Момичето доста се вълнуваше и поради това не спираше да дърдори какво ли не; правеше го по очарователен, малко сладникав начин - вероятно мъжът й бе хукнал да се дави по океаните точно за да се отърве от това - и всичко беше съвсем поносимо. Вървяхме през прекрасната хладна гора, бръмчаха насекоми, цвърчаха птици и въздухът тежеше от шоколадов мирис на прелюбодеяние.

Бях се представил като научен сътрудник на институт по биология, работата ми бе да ловя риба и раци и да ги изследвам за евентуално замърсяване. Повечето дами смятат опазването на природата за възвишено дело и лесно намираме общ език. Разпънах мрежите си в езерото под водопада, разстлах любимото си одеало под сянката на брега и извадих бутилчица мартини, много подходящо за научни излети. Водопадът ромонеше над нас, мартинито забълбука в чашите и след малко госпожата се отпусна в скута ми и каза с виновна усмивка:

"Никога, ама никога не съм допускала, че ще го направя!".

Погалих я успокоително по главицата и пристъпих към действие. Но, противно на заявеното участие в програмата, госпожата взе да проявява неохота и дори да нервничи. Отпуснах прегръдките си, тя скочи и с особена походка се вмъкна в гората. След минута се върна и продължихме заниманието откъдето бяхме прекъснали - средата на увертюрата. Но едва отшумяха няколко такта и процедурата се повтори. Дамата посети пак гората, върна се, измърмори нещо като: Абе какво ми стана, по дяволите!, и се гушна. За кратко - гората я привличаше неудържимо. И така още два-три пъти; накрая се тръшна разревана до мене и се впусна в предположения. "Това никога, ама никога не ми се е случвало! Бъбреците ми са в ред! Всичко ми е в ред! Сигурно това проклето вино - така нарече прескъпото ми мартини - от виното е! Досега не съм пила такова вино!"... И прочие. Дори увертюрата не изсвирихме. Прибрах си набързо празните още мрежи, сгънах одеалото, изпих останалото мартини, докато чаках злощастната си сътрудничка да се върне за кой ли път от храсталаците; и поехме обратно; по пътя тя продължи с анализите си, докато стигна до извода, че Господ я наказва заради грешните й намерения.

Когато влязохме в града, тя заяви с облекчение, че можем все пак да довършим начинанието, тъй като вече й е минало. Но и на мене ми беше минало. Сбогувахме се и не се потърсихме никога, ама никога.

Даже не й обясних как течащата вода въздейства върху отделителната система на значителна част от човечеството. Беше ми по-приятно да следя нейните предположения и заключения - това носеше много повече наслада от перченето с умствено превъзходство. Особено сред безлюдната гора, лишен от публика.

Никога...

Когато си помислех, че никога вече няма да притежавам Клавдия, ме болеше.

Ето това никога, ама никога не предполагах да се случи.

Разбира се, лесно е да се надсмиваш над женската природа, а друго е, когато нещата наистина са тъжни, трагични и зловещи, и думата никога кънти сякаш от пропастта на преизподнята. Много ужас съдържа тази дума; сигурно заради това любителите на мрачния хумор и вампирската митология я харесват. Но зад ужаса обикновено се крие голяма, черна празнота; тя го е предизвикала и предизвестила. Животът на човешкото създание е постоянно отнемане на нещо - детето има всичко, после битието всеки ден отчупва по някоя негова ценност, съсипва съкровищата му, изкривява представите му - и когато дойде време да сложиш чертата под сметката, излизаш не на нула, а дълбоко в дупката на отрицателните стойности, независимо каква представа си изграждал за самия себе си.

И пропадаш в никога окончателно и завинаги - и тогава твоето никога става винаги, онагледявайки как всяко нещо по Божия свят се превръща във своята противоположност, стига да имаш достатъчно време и търпение да изчакаш.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.