НЕЖНОСТ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Дума, твърде трудна за определяне. Знаеш какво е, но когато трябва да я дефинираш, тя се разбягва в сто посоки, и всяка от тях е вярната. Звучи доста розово, лигаво, като от дамско стихотворение - но не отблъсква, а събужда сладки спомени, младежки мечти, старческа загриженост и прочие бонбонени чувства.

Погледнете котката как кърми малките си и същевременно ги гали с лапичка; надникнете в присвитите й очи - и ще разберете какво е нежност. И пак няма да измислите дефиниция. Това може да означава: А. Нежността не съществува и Б. Нежността е толкова различна при всеки индивид, че не може да се обобщи с няколко общовалидни думи.

Лично аз съм груб, суров човек, неподатлив на нежности. Поне тъй бих искал. Твърд, мъжествен, непоклатим. С пронизващ, смразяващ поглед и дрезгав бас. Когато мина по улиците, мъжете се вцепеняват, кучетата се разбягват, а жените затварят очи, тръпнат и тихо скимтят подир недостъпния мачо от сънищата си.

Само дето поне три пъти дневно почти се разплаквам. Достатъчно е да слушам Дебюси, да си припомня някое забравено стихотворение, някоя отдавна загубена песен; или когато някой стори някому добро. Гърлото ми се стяга, напират някакви сълзи, крити кой знае къде, сърцето прегрява изведнъж като кафеварка - готово да се пръсне, ако не изпусне горещата пара. И всичко е в атмосферата на мека и приятна мъгла - може би тя е нежността, или част от нея, или някакво нейно проявление.

Също и когато мислех за Клавдия - в съчетание с остарялото вече чувство на срам.

Два месеца след като изчезна, Клавдия като че загуби физическия си образ; не хубавата жена витаеше из съзнанието ми, а тези няколко смесени чувства, малко аромати на кожа, коса, топъл дъх; глас, изговарящ меко френско "р"; а ръцете ми потръпваха от спомени, сякаш ударени от ток. Това беше Клавдия, и ми беше достатъчно - както никога досега.

Не правех опити да я търся; в моя свят всеки е свободен да прави каквото си иска. Нямах никакви права над нея, никога не бяхме си дрънкали любовни думи и обвързващи клетви; двама зрели хора, особено аз. Харесали сме се в един момент, преживели сме сладки времена, после и двамата сме извършили нещо детинско и глупаво и това е отблъснало единия от другия. Толкова. Десетки пъти ми се беше случвало дотогава.

Но този път имаше и разлика; и никак не ми се разсъждаваше върху нея.

През тези месеци в главата ми бръмчеше онази хубава песничка по Робърт Бърнс:

Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни...

Хубаво е, когато едно чувство може да се измерва в чаши. Сигурно това са най-съществените чувства, най-деликатните. Най-човешките.

Чаша нежност от Клавдия - това исках. И само това нямах. А миналите дни ставаха с един повече на всеки двайсет и четири часа, и потъваха някъде, топяха се, изчезваха, без изгледи не за чаша нежност, но и за глътка дори.

Може би трябваше да споделя с някого; но се срамувах от леля Марго, а Емануил беше настроен срещу Клавдия. В "Ювенес" щях да срещна разбиране и да получа поне трийсет съвета - а после години наред да ме сочат с пръст и да хихикат. Старите и калени воини на любовното поле несъмнено щяха да се изгаврят с малодушието ми - то бе допустимо единствено след шест-седем ракии, и заличено от сутрешния махмурлук. Бях сам и безпомощен; тогава се свих в Кълбото и зачаках там. Кълбото ме пазеше от вселената, не от самия мене; но надявах се болестта да не е проникнала толкова дълбоко и корените й все още да са навън, в околния свят, където бе скрита и обитаваше Клавдия.

Опитвах се, насилвах се през тия месеци да бъда щастлив, както си бях обещал.

Не се получаваше.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.