НАРОД

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Народ - това е оная маса хора, разнородна сбирщина, която избраните от самата нея управници подлагат на всички възможни нещастия - от бедност до войни и масови изтребления.

В същото време според книгите и законите народът е върховен суверен - на кого, на самия себе си ли? - и сам определя съдбините си. Както се казва, сам кове бъдещето си.

Не владетеля Пилат, а народът разпна Исус. Народите се мразят помежду си. Народите се подчиняват като овце на всяка безумна команда. Народите обичат риториката на мошениците, лъжците и лудите. Народите не понасят мъдреците и техните предупреждения. Само в приказките народът ще повярва, когато някой извика: "Царят е гол!". Всеки поотделно вижда това, но народът като цяло е сляп. Ако хипотетично приемем народа като съставен изцяло от умни хора, това изобщо не значи, че народът ще е умен. В общността се извършва подбор на личните качества и в резултат от всяка личност е извлечено най-лошото, глупавото и грозното, за да се влее в общия народен казан. Последните стават първи, утайката изплува, помията командва; това е резултатът от смешението. И над тази грозна картина е опнат лозунгът "Глас народен - глас Божи!". Калната маса сама се е приравнила с Бога, напира да Го окаля и омърси, защото тя само това може.

Ненапразно лудите глави, хукнали да водят народа си уж към по-добро, обикновено биват отрязвани тържествено от същия този народ. След това пак той им издига паметници - и така от памтивека и до края на света.

Народът... Оня народ, дето се изплю върху надеждата на Поета, според хипотезата на Емануил.

Всички народи рано или късно изчезват, някои дори и спомен не оставят след себе си - значи червейчето на смъртта е посято във всеки народ, както в човешкото тяло. Това не пречи на народите да се смятат за безсмъртни, както всяко безмозъчно същество. Разделянето на човешкия род на народи, настъпило във Вавилон, е второто Божие наказание след изгонването от рая; оттогава нататък народите сами се наказват, един другиго и сами себе си; няма нужда от Божиите шамари. Погледнато отгоре, това човешко битие е голям майтап; лошото е, когато си вътре в майтапа. Понякога му се чудя на Господ - хем ни е създал тъпкани с несъвършенства, хем ни наказва заради тях. Ако беше проявил повечко старание...

Клавдия беше потомствена албанка. Нищо не знаех за албанците, помнех само твърдението на Джакомо Казанова за специфичния им дъх, произтичащ от постоянната консумация на чесън. Когато казах това на Клавдия, тя се разхили и се зае да ми доказва свежестта на своя дъх. И наистина, ако преди векове старият развратник е бил прав, то днешните потомци на нявгашните албанци ухаеха на младост, здраве и фини пасти за зъби. Впоследствие Клавдия често разказваше за съдбата на народа си, доста сходна с нашата българска орисия; така албанците ми станаха някак близки и слушах с удоволствие нейните разкази. Нищо общо нямаха с дърдоренето на огромния процент от дамите. Отдавна бях развил спасителното умение да изключвам ушите си при общуването с жени, но понякога дремещото ми съзнание се отваряше и възприемаше с изненада приятния ромон на женски глас извън коловозите на празните дрънканици. Така научих доста неща за този народ и го почувствах като свой, макар да не бях виждал жив албанец, нито споминал се. Създаваха впечатление на горди и свободни хора, въпреки многовековната робия; а аз нищо не ценя повече от свободата, и единственият ми повод да се поддавам на гордостта, този смъртен грях, е дребничката ми лична свобода.

Клавдия никога не бе ходила в Албания.

Ето как, отстрани погледнато, народите са като хората - всички различни, но с много общи черти. Американците ядат много, французите са роби на любовните авантюри, немците са педанти, руснаците са пияници. Всеки народ е окичен с някакъв етикет, обикновено неточен и обиден. Все пак това прави света по-забавен; както в пиесите, там още в началото е написано кой персонаж какъв е, та ако случайно проспиш едно-две действия, впоследствие да прочетеш програмата и да се изфукаш в компанията на какво хубаво - или колко тъпо - представление си ходил.

Човеците навсякъде и във всички векове са еднакви; важното е в какви условия живеят. Тоест, каква държава са си организирали. Промениш ли държавата си, и народът се променя. Така се променили и албанците - намалили чесъна, в резултат на това започнали да сключват смесени бракове и след десетина поколения в различни части на планетата се народили албанки, прекрасни като зората - Алба - дала името на прародината им.

Народили се, казваше мама, като Хамово семе. Това се отнасяше предимно за циганите и комунистите; ето защо с това "народили се" свързвах понятието "народ" - шарено хаотично множество от разбойници. Много се чудех, когато наричаха държавата ни народна и обещаваха да дадат всичко за народа - това бе още във времето, когато в бистрите ми детски очички политиците минаваха за авторитети. Когато поумнях дотам да различавам шайката мошеници от останалите, неуспелите да станат такива, думата народ доби отвлечено, почти религиозно значение и особен заплашителен нюанс. Донякъде и сега е така.

Изобщо почне ли някой да дрънка в името на народа, огледай се откъде са се задали неприятностите. Те винаги са наблизо.

На всичко отгоре съдбините на народите понякога зависят от дреболии. Да вземем например китайците. Огромна маса народ, а сума време са били под японско робство. Всички смятали Китай за непревземаем, а шепа японци просто го смазали съвсем набързо. И всичко благодарение на един обикновен човешки недостатък. Как е станало? Веднъж японският микадо пратил бележка на своя военен министър. Върху фината оризова хартия с красиви йероглифи било изписано: "Чакам те довечера в 8 часа на скариди и саке". Министърът, като всеки военен, не бил особено учен, повечето йероглифи му убягвали от паметта, и поради това разчел съобщението по следния погрешен начин: "Превземи Китай и ще ти простя прелюбодейството с жена ми". Нищо друго не оставало; начаса вдигнал самураите и армията, като вихрушка се понесъл накъм Китай и го покорил за дълги години напред.Това се приело като върховен военен подвиг, защото още от ония времена шантавото човечество смятало за геройство да отнемеш имота на съседа си и да изколиш целия му род. Когато министърът се върнал, увенчан със славата си, микадо му оказал дължимите почести като военачалник, но му отрязал главата заради незачитане на любезната покана за вечеря на скариди и саке в 8 часа.

Нямам възможност да проверя достоверността на тази история, но е напълно възможна. Аз си я измислих; и какво от това?

Не сме имали възможност да си избираме народа и тази обреченост да му принадлежиш до гроб е твърде непочтена. Но както е отбелязал Еклисиаст, кой може да изправи онова, що Бог е направил криво?... Аз лично бих си избрал някое племе, непокварено от цивилизацията. С моите познания, доброта, великодушие и скромност сигурно ще му стана крал - стига да не ги уча на труд и други отвратителни дейности. Голяма веселба ще падне. Взел съм си поука от покойния капитан Кук, дето карал туземците да копаят, сеят, поливат и след месеци бъхтене да изровят от земята няколко картофа и да ги изядат на специално организирана оргия. Накрая станало тъй, че племето изяло самия капитан Кук, вероятно гарниран с картофи. След това си заживяло щастливо както преди картофената епоха и твърде предвидливо хвърляло в казана всички пришълци още преди да са изложили шантавите си идеи. Такова племе бих си избрал, ако светът бе устроен по-мъдро и ако половината човечество не се занимаваше с превъзпитанието на другата половина.

А Клавдия щеше да бъде главна жрица. Без съмнение, можеше да омагьоса племето и да го държи в пълно подчинение. Представях си я само по тръстикова препаска край вълшебния огън, шепне неразбираеми албански думи, а притихналото племе омаяно зяпа жрицата, разговаряща в транса си с боговете. Сетне Клавдия изрича своите предсказания; те имат силата на закон и дори аз, вождът, не мога да ги пренебрегна. Думите й са мъдри, народът е доволен и в нашата крайбрежна джунгла цари хармония, спокойствие и любов. И спокойно си минаваме без картофи, мисионери, продавачи на стъкълца и агитатори за напредък и цивилизация.

Само дето жрицата ми изчезна без никаква следа, измете се нанякъде с тръстиковата си препаска и нямаше кой да ме омагьосва повече.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.