Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАТЕРИЯ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Според физиците материята заема едва четири процента от съществуващата вселена.

Остава да се попитаме - ами тогава защо отдаваме такова значение на тия жалки проценти, вместо да се съсредоточим върху останалите деветдесет и шест.

Може би защото самите ние се смятаме за материални? Или просто сме слепи, глухи, без сетива, без нищо; откъснати от същността си, затворени във временните опаковки на телата си, без даже да се запитаме с каква енергия са създадени и кой ги е конструирал по-здрави от всякакви стоманени машинарии, та издържат по сто години зверска експлоатация, докато грохнат?

Когато сядаше на маса, Емануил обичаше да казва: "Хайде сега да нахраним магарето и главно да го напоим". Навремето някой от мъдрите древни бил определил тялото си като магаренце, пренасящо самия него през живота. Прекрасно казано, по-точно няма накъде; и ролята на материята е точно тази - да ни пренесе през живота. Пък кой го е измислил да бъде така, нека отговорят по-умните от мене. И аз така - яхвам магаренцето - дий, Марко! - и напред през живота! Блъскай копита из материалните си камънаци; а пък Сотир ще се люшка горе на самара, ще надига бъклицата вино, ще зяпа отвисоко жените, децата и птиците, и ще се радва на техния шарен, весел, красив Божи свят.

Пък докъдето ми е писано.

Привлекателното в материята е духът, обитаващ в нея; другото е камък. Божиите творения носят Духа в себе си; обаче сред човешките има само малък брой одухотворени творби, наречени Изкуство; и хубавото в тях е докоснато пак от Божията ръка. Клетниците, наричащи себе си материалисти, доброволно са се лишили от общуването с истински прекрасното; те могат да се захласнат по формите на една кола или някаква постройка - но никога няма да чуят песента на цветята и разказите на гората, за тях морските вълни са резултат на физически завихряния, а не дишането на древния дремещ Океан. Изгревът е предизвикан от движението на планетите, а Омировата розовопръста Еос е измишльотина на отдавна умрял старец, при това кьорав. Те не вярват в приказки и вълшебства, в Дядо Коледа и Възкресението; никога няма да станат деца и, уловени за ръка, да влязат в царството небесно. Материалистите са инвалиди, но не събуждат моето съчувствие; да не говорим колко са агресивни в намерението да наложат слепотата си на цялото човечество. Те създават машини за убиване и водят войни; и биха прегазили всекиго, понесъл своите идеали, вяра и красота. Ние имаме неща, непостижими за тях - затова ни мразят. Фукат се, защото са бръкнали в утробата на атома, обясняват удоволствията си с разни химикали в кръвта и гълтат сини хапчета срещу еректилната си дисфункция, наместо да потърсят в жената неизследвани пространства и оттам да пият нектара на насладата.

Тъжна картина са материалистите. Това би било само за тяхна сметка, ако не бяха толкова вредни. На всичко отгоре са мнозинство; смазващо мнозинство. Слава Богу, имам си Кълбото; когато светът на материалистите стане зловещо непоносим, скривам се в моята топка и изчаквам омачканата душа да се надигне като стъпкано цвете и пак да победи - за кой ли път - техния отвратителен каменен сив свят, където куцука магаренцето ми; и розовопръстата Еос, щерката на Хиперион и Тея, да разпръсне светлина и благодат сред човеците. Може би аз, пък и мнозина мои събратя, сме антиматериални по своята природа; поради това всеки контакт с материалното предизвиква експлозия. Но нека те попитам: защо, Господи, си ни натикал да обитаваме, наред с другите, този материален свят? Сигурно си създал сума ти светове - точно този ли избра за нас?

Поради това постоянно чувам малки експлозии като в атакувано минно поле; а гробищата се пълнят с мои близнаци и светът непрестанно опустява.

Същите тия материалисти открили - или признали, - че огромната част от мирозданието се състои от някакъв вид субстанция, която не може да се измери и определи по никакъв начин; и в безкрайното си невежество и инат са я нарекли пак материя, само че тъмна. Също както в началните векове са наричали непознатите географски пространства hic sunt leones - оттук нататък са лъвовете, нямате работа тук.

Невежеството на обикновения глупак е ограничено от слабите му умствени възможности; но бездънно и безкрайно е невежеството на учения глупак. А точно тия глупаци тикат човечеството в коловозите, измислени и начертани от самите тях. И все пак дори и те, правоъгълните многознайници, са установили, че пространството около нас и във нас е нещо неизмеримо, невидимо, непознато; в него и чрез него съществува вселената; само че материалистичните инатливи мошеници си го наричат пак материя. Тъмна, ама материя, и туй то. Просто защото в механичните им многоучени куфалници всичко, дето не се тегли на кантар, е тъмна Индия. Материалистите най-много се страхуват да не назоват името Божие. Най-много свенливо да употребят вместо него безличната дума природа. Сигурно им се привижда как, ако споменат Бога, той се появява изневиделица и ги отнася в разни измислени от поповете обиталища, където ще ги изтезават заради правилните им възгледи. Дълбоко в себе си материалистът, особено ако е с малко повече мозък, се съмнява дали всичко е толкова ясно и просто. Но и това съмнение едва-едва подава нос от калта - просто защото материализмът не обича съмненията. Той вярва, че знае всичко; а огромната част от човешкото познание, от която си няма понятие, той забулва с някое учено име като тъмна материя или hic sunt leones.

Дървеняци - така леля Марго наричаше материалистите. Това бе унищожителна характеристика в нейната ценностна стълбица; дървенякът нямаше право на общуване с нея. По никакъв начин той не можеше да се домогне до нейното внимание и дори до сътрудничеството да водят разговор. Просто виждаше обърнатия гръб на леля Марго; а той, въпреки прекрасните си очертания, излъчваше единствено презрение. Впрочем непостижимо е умението на великите жени да изразяват цялата гама човешки чувства само с едно движение на най-живописните части от тялото си.

Разбира се, милиарди жени са само мръвки материя; но ние говорим за онези първични жени, предназначени от Бога да пренасят духа в материята. Докоснали се до студената материя, те събуждат спящите семенца живот и тя става поносима, дори приятна и желана. Такива жени са като алкохола - вълшебни посредници между материя и дух. Останалите дами, материалните мръвки, имат своето място в битието; вероятно и оправдание за съществуването си - но дотам. Техният дух спира при семейните сериали и остава зяпнал телевизора; а Божиите избранички обитават свободните пространства, призовани от тръбите на архангелите.

Преди време и за кратко време аз също се бях гмурнал дълбоко в материалното. Първата ми жена наследи някакъв парцел насред града и решихме да строим къща. Удивително е колко лесно човек взема подобни безумни решения, особено когато наоколо диша и го обича красиво създание като тази жена. До този час тя беше ако не подходяща, то поне допустима за моите норми на живот; може би вероятната й бременност бе катализатор за главоломните промени в досегашното ни съществуване. Само седмица след отпразнуването на идиотската идея - жена ми я прошушна като безобидна възможност с глас, твърде близък до моя собствен вътрешен глас - бях въвлечен в чудовищен водовъртеж. Общинари, архитекти, банки, всевъзможни служби, пълни с мазни чиновници, просещи подкупи с лакоми кучешки очи; последваха багери, камиони, тухли и цимент, пясък, вар, железа - и цигани, безброй крадливи цигани, сякаш всяко новородено цигане набързо завършва с отличие строително училище. Бях потънал до дъното на материалното, в най-отвратителното, лепкаво място и дъхът ми вече свършваше. Сто дни след трагичното начало се оттласнах нагоре, поех с последни сили въздух, хлътнах в първата кръчма и един час след това събрах сили да кажа:

"Край. Дотук!".

И внезапно ми олекна. Бях спасен. Къщата, обитаваща съзнанието ми, изчезна като противен кошмар, вместо нея засия небе, пропяха птици, закръжиха пчелици и мушици като в поема на вдетинен романтик. Не събрах кураж да съобщя на жена си веднага; но още на следващия ден разпъдих циганския катун, оформих си една къса, стегната и убедителна реч и се представих на нейния съд. Той беше безжалостен, както и очаквах. Жена ми отигра всички градиращи състояния - от учудване, изненада, неверие, през възмущение, обида, сълзи - до кулминацията: крясъци, съскане, букет от обидни констатации за мене във всякакъв аспекти и накрая драматичното: Махай се! Махай се от очите ми! Махай се от живота ми!

Е, махнах се. Много я обичах. Но не по-малко обичах свободата си.

Защо ли жените от материален вид винаги те карат да избираш между свободата си и тях?

След време се срещахме пет-шест пъти да видим кой докъде е стигнал; тя бе си взела нов, също тъй материален съпруг, той довършил строежа ми и сега живеели щастливо там с детето. Това ми разказа тя, докато се гушкахме като невидели в поредната ми ергенска мансарда. Душата ме болеше, докато тялото се наслаждаваше; магаренцето ми хрупаше щастливо тръни, в гърдите ми зееше мъчителна празнота; а жената до мене целуваше и повтаряше: Ах, колко те мразя, проклетник такъв! Никога не съм мразела така!

Колкото повече жени ми се трупат в тефтерчето, толкова по-малко ги разбирам.

На всичко отгоре все ми се падат особени дами - отнесени, странни, шантави или направо откачени. Като домораслата вещица Клавдия, изфучала нанякъде с метлата си без дори да ми направи един хубав скандал.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.