Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЪЖА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Винаги съм се опитвал да говоря предимно истината. Не само защото я предпочитам, но и защото, когато лъжа, забравям какво съм лъгал и се оказвам в неудобно положение. При това моите лъжи все са били безвредни, в кръга на майтапа и художествената измислица. Не ми се е налагало да лъжа по сериозни и животоспасяващи поводи. Тогава вероятно ще излъжа, без да ми мигне окото; но в рамките на делничния живот няма смисъл да лъже човек. И без това често пъти истината е по-невероятна и от най-опашатата лъжа.

И други случаи има - когато истината е болезнена, а лъжата успокоява като мехлем изранената душа. Тогава кое да предпочетеш?

Та кое всъщност е лъжа? В моя занаят на бракониер - извинете, рибар и ловец - преувеличението е основен принцип при поднасянето на информацията. Това не пречи никому; пък дори и да кажеш истината, кой ще повярва? Установил съм едно постоянно число - нищо чудно след години да го нарекат константа на Сотир - то е почти неизменно за всеки отделен индивид. Примерно, ако лицето Х гръмне един заек, а пък декларира пред обществото два, значи Х има коефициент на лъжене 2. Това е съвсем приемлив коефициент; Х дори не е никакъв лъжец. Познавам хора с коефициент над 8-9; на тях никой не вярва и те дразнят другите с неетичното си поведение. Умереното преувеличение с коефициент до 3,14 например придава на обществената атмосфера артистичен дух; пък ако толкова ти е притрябвала истината, много лесно ще я пресметнеш, като знаеш приблизително коефициента на разказвача. В ловджийските кръчми нещата напомнят театър на живата импровизация и лъжата е стилистичен похват. В живота отвън е друго. Там лъжата се зъби с кривото си гадно лице, пълзи навсякъде и трови въздуха с вонящите си изпарения. Доста време мина, докато се науча как да се справям с лъжата; накрая успях. Просто престанах да вярвам на каквото и да е. Приемам нещата за сведение и продължавам живота си. Никоя лъжа няма да промени нищо в битието ми. Не вярвам, когато ми обещават каквото и да е, защото нищо не ми трябва. Привързаността на хората към фалшивите ценности ги прави слепи, глухи и уязвими за всякакви лъжи. Като малки деца те искат своите кухи глупави играчки и се вкопчват във всяко подобие на истината; а подобията на истината се наричат лъжи. И винаги биват оплетени в тях, накрая страдат, разочаровани и огорчени, без обаче да потърсят грешката в себе си. Така лъжата приключва и със себезалъгване, за капак на всичко.

Човек става неуязвим за лъжата чак когато изцяло се откаже от амбициите си; но това не е толкова лесна работа. Някои ще захвърлят кожата си, но не и тях. От дечица са обучени и настървени да станат нещо значимо; а хич и не поглеждат наоколо, където никой никога нищо не е станал, а тъжното човечество пълзи по труповете на мъртвите си амбиции. Всеки ден ме лъжат за какво ли не - приятели, жени, вестници; щом изляза от къщи, се гмурвам в лъжата. И вярвам само на Бога в себе си, той ми подшушва да си останем двамата насаме; вярвам и на хитреца Одисей, вързан за мачтата, недостъпен за лъжите на сирените; вярвам и на Еклисиаста, обгърнат в мъдро спокойствие, защото светът е суета на суетите и не заслужава нищо - най-малко пък нашето внимание.

В свят, където лъжата е основна форма на общуването между хората, е много трудно да оцелееш, без да я употребяваш. В най-добрия случай ще те сметнат за смахнат неудачник - това май е случаят с моя милост; но възможно е и просто да те смажат. Никой не обича различните; но обществото ще преглътне по-лесно някой отвратителен травестит, отколкото светец. Четете житията на светците, много поучителна книга; и обърнете внимание колко изобретателно е било човечеството, когато избира как да ги убие, та да страдат максимално. Затова - ако си имал неблагоразумието да избереш честността, поне не я размахвай под носа на обществото. Със сигурност няма да бъдеш разбран правилно.

Втората ми съпруга тъй и не ме разбра, когато я напуснах, за да не живея в лъжа. Беше млада и красива, както и първата; щеше да си намери подходящ мъж наместо мене - охладнял, прегорял, способен само на приятелство; тя отхвърли с погнуса идеята ми за приятелство. Всъщност само след година и двете бяха омъжени за свестни мъже и сами подновиха приятелството с мене - предполагам, след като убедиха съпрузите си, че между нас никога не е имало любов. Това беше лъжа, и още каква; но ние, великодушните кавалери, умеем да прощаваме малките странности на дамите. Пък и все едно ми е какво мислят за мене някакви си чужди съпрузи, а също и целокупното човечество. Нима ще бъда свободен, ако се съобразявам с мнението на купища хора относно скромната ми личност?

Интересно е защо църквата не е включила лъжата сред седемте смъртни гряха. Нищо не пречеше да бъдат осем. Сигурно са сметнали за човешко да се лъже. Тъй де, ако за всяка лъжа носовете ни порастваха като на горкия Пинокио, човешката популация би била доста уродлива гледка. Все пак аз съм убеден - лъжата деформира по нещо в тялото ни. Михаил Булгаков го е забелязал, все пак лекар е по професия; затова описва една секретарка, чиито очи станали кривогледи от лъжене. Познавах един рядък екземпляр, изчервяваше се, щом излъже. Чак сълзи му избиваха. А в същото време около мене кръжаха по две-три жени, неспособни дори да формулират една истина. Лъжеха мъжете си с мене, лъжеха мене с мъжете си и с други мъже, и това имаше неприятен привкус единствено защото лъжеха, без да ги пита никой. Обикновената дамска похотливост те обличаха в нескопосни лъжи, сякаш някой се интересува и ласкае от измислените им чувства. Колкото и забавно да беше, нерядко се питах за какъв ли ахмак ме взема женицата в чаршафа ми и до каква степен съм съучастник в нейното глупаво лъготене.

Да, несъмнено лъжата води до някакви увреждания в нашето устройство или се наслагва по гените ни като ръжда - полека, век след век, и тъй след време деформираният хомо сапиенс ще я обяви официално за добродетел.

Малко вероятно е да дочакам тия времена при моя нездравословен живот; но понякога еволюцията прави бързи скокове. Изглежда това никога не е било за добро - щом в крайна сметка се е достигнало до тази тъжна сбирщина, днешното човечество.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.