КАРИЕРА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Кариерата представлява нещо като права отсечка, водеща право към висините на обществото. Може би думата произлиза от най-бързия ход на конете, наречен кариер - яхваш добичето, сритваш го и политаш нагоре, разпердушинвайки другите участници в надбягването. Когато пък искат да подчертаят значимостта и професионализма на някой дипломат, наричат го дипломат от кариерата. Много професионално звучи. Лично аз не познавам дипломати, те не се въдят в моята социална среда; но познавам лъжци от кариерата, подлеци от кариерата, мръсници и тъй нататък. Всички те са високопрофесионални в кариерата си и вероятно самите те високо се оценяват.

Проблемът с кариерата не е толкова как ще пробягаш отсечката, а дали набелязаната цел е правилно избрана. Иначе може да се озовеш на съвсем неподходящо място. По едно време в "Ювенес" идваше директорът на градската данъчна служба. Беше известен като голям кариерист - макар лично аз да не смятам чиновничеството за служебен Еверест. Докато един ден той ми сподели (да живее алкохолът, нашата пътеводна звезда към истината!) колко много се бъхтал, докато се докопа до директорството си. Мечтаел си за просторния кабинет със собствена тоалетна и прекрасни стари мебели; за служебната кола, секретарката, командировките в чужбина и - не на последно място - за стотината принадлежащи му служителки. А това, съгласете се, си е цяло съкровище.

И тъй, с пълзене, интриги, безсрамие и ласкателства, добрал се той до заветния пост. Но какво излязло? Кабинетът бил северен и влажен, мебелите скърцали без причина и миришели на мухъл, секретарката била глуха, на всичко отгоре му орязали бюджета, командировките останали в миналото, пари за бензин нямало, а служителките били сухарки пред пенсия, носели си куки и кълбенца и плетели в работно време терлици за внуците.

Това сподели с мене - или с чашата - клетият директор и завърши изповедта си с трагичния въпрос: За какво, за какво беше всичко?

Според скромното ми и без никакво значение мнение, животът ще е по-смислен и спокоен, ако си задаваме въпросите още в началото на пътя, а не когато отдавна сме го объркали. Просто да се попитаме навреме: За какво, за какво ще е всичко?

Понякога житейските цели изглеждат примамливи, както елегантната дама отдалече прилича на красавица; но огледаш ли я отблизо, надникнеш ли под дрешките, може да останеш разочарован и дори изумен.

Преди време самият аз бях станал кариерист. Назначиха ме пазач на една каменна кариера. Тя беше високо в планината, зимата - сурова, машините трудно работеха, работниците се разбягваха и собственикът я затвори до пролетта. Аз трябваше да пазя инвентара и взривните материали; имах фургон с печка и войнишки креват, телевизорче и един стар плювалник, използван за пепелник. Наблизо течеше рекичка; опитното ми око веднага преброи пъстървичките и остана доволно. На всичко отгоре щяха да дадат и заплата. Подобен служебен разкош не ми се беше случвал и за пръв път се замислих дали да не се отдам на изкушението и след десетина години току виж израсна до началник на кариера.

Слава Богу, зимата се случи топла. Излових сума риба и зайци, както и едно диво прасенце, натъпках надениците и спокойно зачаках пролетта. Сума книги изчетох тогава, заплатата ми се стапяше по книжарските сергии; и установих една интересна зависимост - най-мъдрите книги обикновено са преоценени и се търкалят с години, докато си намерят читател. Не зная дали поумнях през тази зима, но определено напълнях, а при редките срещи с огледалото оттам ме зяпаше един охранен кариерист.

Така дойде неусетно април и кариерата ми приключи. Нито ме поканиха за началник, нито благодариха за вярната ми служба; слава Богу, поне не им дойде на ум да проверят колко фишека взрив са останали. В една кариера има всякакви фишеци за всякакъв вид риби и никога не се знае какъв ще ти потрябва. Важното е обаче друго - щом си взех торбичката и напуснах кариерата, изведнъж ме грабна облекчението, завъртя ме в сладък шемет; точно тъй трябва да се е чувствал Едмон Дантес, когато видял зад гърба си зловещия замък Иф. Бях свободен, отскубнал се от примката, разкъсал мрежата, счупил хомота; див жребец в прерията, волен Моби Дик в океана. Свободен, свободен, свободен.

Какво излиза? На входа към благополучието първо оставяш свободата си; а след това, полека-лека, и всичко друго. Докато нищо не остане вътре в благоденстващата ти черупка.

И друго. Планираното, бъдещото щастие със своята неяснота и отдалеченост поражда всекидневно нещастие. Събуждаш се сутрин, а щастието е все тъй далече в бъдещето, както и вчера. Докато ние, живеещите ден за ден, все намираме по някоя дреболия да ни зарадва и ощастливи. Врабчето в шепата е по-скъпо от орела на хоризонта.

А на всичко отгоре онова на хоризонта може да се окаже мираж или проскубана гарга. Или просто прашинка по стъклото на очилата.

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.