Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗКУСТВО

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Според моето нищо незначещо мнение изкуството е частта от занаята, докосната от Божието дихание.

Но аз съм само един бракониер и любител-декламатор; какво ли разбирам? Виж, ако бях проявил малко търпение и да получа диплома, да си напечатам визитки с титла Магистър по нещо си там - тогава мнението ми щеше да тежи. А така съм, както казваха навремето жените в махалата - учил-недоучил; това значеше негоден за нормален живот, щом не можеш да избуташ една диплома. А в моя случай - три дипломи, защото учих в три университета, преди да изгубя всякакъв интерес към изучаваната материя.

Преди години пътищата ми често се пресичаха с един фокусник. Беше завършил физика, атомна или някаква по-проста физика, не помня, но това няма значение - той никога не бе работил като физик. Освен ако нямаше някакъв физически трик сред номерата му - твърде еднообразни впрочем. Величаеше се с името маг Томи и постоянно си търсеше асистентка. Тя трябваше да отговаря на следните условия - да е ослепително красива, да работи без заплащане и да се влюби веднага в маг Томи; а той, както предполагам и повечето физици, не блестеше с физическа красота, лишаваща от ум и разум хубавиците.

Та Томи наричаше своите номера изкуство. Като такова то би трябвало да шества по големите кадифени зали и салони, а официално облечени дами и господа изящно да ръкопляскат на илюзиите му. Всъщност маг Томи се изявяваше главно по селските сборове и панаири. Имаше подробен списък с празниците на всички населени места в страната и ги обикаляше по график с разнебитената си таратайка; никой не беше го канил, но не го и пъдеха, търпяха фокусите му с карти, гълъби и бели зайци - част от зайците му осигурявах аз, а които не бяха достатъчно бели Томи ги упояваше и боядисваше. Не зная защо всички зайци на фокусници трябва да са бели. Впрочем те бяха дотам дрогирани, че биха приели с безразличие какъвто и да е цвят. Веднъж изядохме два от тях и след това спахме непробудно цяло денонощие в едно ловно чакало - изглежда упойката действаше по-силно на приматите, отколкото на клетите боядисани гризачи.

Изкуството на Томи може и да беше семпличко, но го задоволяваше напълно. Амбициите за световна слава му бяха чужди; стигаха му умерените и скептични аплодисменти на провинциалистите. Недоверчиви към всичко, те свидливо разтваряха длани и ръкопляскаха, без да крият желанието си да бръкнат под чудноватата дреха на мага и да го разобличат. Там несъмнено се криеха клетки със зайци и гълъби, както и безкрайни вървища от шарени кърпи, които Томи, мошеникът с мошеник, дърпаше от устата си. Впрочем едно от златните правила на Томи беше да изчезне веднага след номера си и в никой случай да не сяда в местната кръчма за едно питие; правило, несъмнено извлечено от горчивия опит.

Въпреки всеобщите съмнения в качеството на магиите му, Томи бе напълно убеден, че създава изкуство. Може би не първокласно, обаче изкуство. Дума да не става за занаят. Занаят беше обущар, дърводелец, полицай - а Томи витаеше във висшите артистични сфери. Той общуваше с небитието, трансценденталното и метафизичното и те превръщаха триковете му в изкуство. Избелените зайци ставаха проводници на небесни енергии, а пършивите гълъби хвъркаха около Томи благодарение на Духа Светаго, въплътен в тях. Може би и самият Томи не знаеше как точно се получават фокусите му - дотолкова се уповаваше на небесната намеса, а тя пък ги превръщаше във висше изкуство. Поне в неговите очи.

Може би точно вярата определя кое е изкуство и кое - занаят? Вярата елиминира познанието, този продукт на сетивата - и тогава възприемаме чрез душата, и всичко става чудо, понеже и светът, и цялото наше съществуване е чудо? И тогава всяко човешко действие и творение става изкуство, защото чудото е част от него?

Веднъж подметнах, че ако фокусите му са изкуство, трябва да имат своя муза-покровителка. Томи веднага ми запуши устата. Тия жалки девет музи нямат никакво отношение към магиите, заяви той. Магията е била привилегия на жреците, а не на занаятчиите; всъщност истинското, първичното, протоизкуството е магията, другото е подражание и опростяване, за да го хареса всеки неграмотен глупак. Но магията, същинското изкуство, с времето се капсулира само за посветените, а производните му се принизяват до равнището на простолюдието - и така до ден-днешен. Изкуство от народа за народа. Както има народен салам, пет пъти по-евтин. А какво има вътре в салама, а? Ето това е главният естетически въпрос на човечеството: Какво има вътре в салама?

Така си остана - оттогава където и да отида, на кино или театър, на опера, концерт или изложба, или пък книга прочета, впоследствие се питам: А какво всъщност имаше вътре в салама?

Томи мечтаеше за своя коронен номер. Тряваше да се появи насред един голям площад - на открито, без завеси и лъжливи светлини. После бавно да се издигне във въздуха пред зашеметената публика, да помаха за сбогом с ръце и да се стопи като мъгла в нищото. Не зная как щеше да го направи, нито дали той самият знаеше. Според него от физическа гледна точка изчезването е напълно възможно и нормално. И несъмнено го е постигнал някак си; погалил го е Господ и несръчните му фокуси мигом са се превърнали в изкуство. И затова оттогава не съм го виждал. Наистина, няколко пъти ми се привиждаше сред мъгливите облаци едно тяло с разперени ръце да се рее като хвърчило; но на моите видения не бива да се вярва. Както и на изкуството, тази Божия магия, за която всичко е възможно и позволено; абсолютно всичко.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.