Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТИНА

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Аз съм Пътят, Истината и Живота.

Колко ли пъти в Новия Завет се повтарят тези свещени думи на Спасителя? И колко ли пъти сме се питали: Коя истина? Каква истина?

И какво всъщност ще рече Истина? Обратното на лъжата? Или липсата на лъжа? И колко пъти, убедени в истинността на думите си, сме изричали лъжи?

Всяка истина може да бъде субективна и обективна. Въпрос на гледна точка. Значи, и черна, и бяла. Моята истина е една, а на околните - съвсем различна. Самата дума съдържа двойственост, противоречие; всъщност - лъжа. Не просто неточност или двусмисленост. Пухкавата блондинка в леглото ти всъщност е кльощава чернилка според останалия свят. Кой е правият? Кое е истина? И когато мама учи детето да говори само истината, защо му забранява да казва колко отвратителна е лелята от горния етаж?

А освен това винаги има не само две гледни точки, а колкото си щеш.

Опитът, този безценен учител, все ми шушне в ухото да не вярвам, когато жена се кълне в истинността на думите си. Същото, разбира се, се отнася и до мъжете, но техните клетви рядко имат съществено значение. Дамите пък често са убедени, че от устата им се лее трийсеткаратова истина; затова не бива да ги обвиняваме в лъжи и заблуди. Каквито са обидчиви, току-виж ни взели за простаци и ни лишат от благосклонността си. А това е неприемливо и за двете страни, надлъгващи се с чисти истини.

Имам една братовчедка, много ми вярва и често се допитва до мене по всякакви въпроси. Не зная с какво съм я заблудил, но ме смята за врял и кипял, патил и препатил и едва ли не мъдър мъж, способен да дава съвети във всички области на битието. Самата тя често попадаше в конфликтни ситуации. Още съвсем невръстна тя се убеди, че мъжът е хубаво нещо, но многото мъже - много по-хубаво. Това правеше живота й динамичен и приятен, но понякога и доста рисков; така че поне веднъж месечно тя звънеше и с приятния си глас искаше необходимата консултация. И неизменно подчертаваше: И държа да чуя само истината, нали! Няма да ме жалиш, само ми кажи истината!...

Никога не пожелах да нараня милото същество, затова истините, формулирани специално за нея, бяха твърде кухи и подсладени; но нали човек харесва това, което иска да чуе? И така лесно я успокоявах; при това проблемите й обикновено се свеждаха до отказа от един или двама мъже и заместването им с трети, току-що явил се на хоризонта. Чудех се кога ли ще трябва да дам съвет да се жени или не, защото и в двата случая съветът щеше да бъде грешен; но братовчедката сама реши въпроса, когато се върна веднъж от Италия, щастлива и омъжена. Поздравих я, а тя ми пошушна в ухото: Край, край на щуротиите! Леле, колко съм била глупава!

В това време синьор италианец ни гледаше свъсено и се усмихваше някак зловещо.

Отначало бракът им май вървеше добре; но колко време е нужно на една жена, за да се отегчи? И без това повечето дами си се раждат отегчени и ако не живеят в безкраен шумен панаир, им писва на минутата. Така че не чакахме дълго; след пет-шест месеца братовчедка ми се обади и помоли за съвет, а аз саркастично отвърнах: Нещо много се забави този път!

Положението беше следното. Някакъв нахал се лепнал за братовчедката, докато били на поредния курорт и не я оставял на мира дори и след... Тук братовчедката зацикли, а аз й помогнах: След като си получи каквото искаше ли?... Да, и след това. Много бил... ъ.ъ... настойчив. И накрая подозрителният италианец се усетил, проследил я - колко коварно, представи си! - и вдигнал неописуем скандал. Така каза тя. Всъщност скандалът бил непрекъснат, но лесно описуем: Тя седи и страда, а италианецът блъска рога в стените, скубе си косата и крещи: Di mi la verita! La verita!

Знам една такава песен - отбелязах, а братовчедката ревна наново, защото така я подсетих колко хубаво пеел мъжът й, когото тя много обичала, но тъй се стекли обстоятелствата.

Не зная дали моите съвети помогнаха - най-подходящият беше да го гали и чеше по рогцата, докато свикне, а после му стане приятно и се пристрасти. Самият аз по това време бях прясно зарязан и не се чувствах правоспособен да раздавам акъл в тази деликатна област. Но в съзнанието ми остана образът на италианчето, бясно и нещастно, решено на всяка цена да се докопа до истината. Пустата му verita! За какво му е, да се не види и ла веритата, още повече, че отлично я знае! А? Но не - той иска да се убеди, да чуе, веднъж, два, сто пъти, докато си блъска рогата; да изпие до дъно болката и унижението; дали от това блъскане ще поумнее?

И тъй - достатъчно умни ли сме, за да се задоволим с лъскавата, приемливата, безболезнената част от истината? И ако успеем - може би точно това е първото стъпало към мъдростта?

По едно време в ранната си младост бях на милиметър от глупав, безсмислен и обречен брак. Момичето беше изключително хубаво, плюс разни други екстри като жилище и заплата; нещата се развиваха гладко, докато в гласа й взе да се промъква особената сигурност и плановост, присъща на семейните дами. И наистина, тя по заобиколен начин намекна за сватба като естествен завършек на сладката ни любов. Противих се елегантно, увъртах, мънках, правех се на глух и тъп, дори намалих алкохола под санитарния минимум - да не би в размекнато състояние да изръся някоя глупост. Но тя си знаеше своето - при това коварно го сервираше с невиждани дотогава ласки. И един ден - как не изсъхна устата ми? - промълвих: Ами щом си сигурна, че сме подходящи... то какво пък... в края на краищата почти всички се женят някой ден... Момата се лепна за мене, поръси ме с някоя сълзица; и докато аз още преглъщах поражението, тя смени гамата. Добре, каза, но трябва да сме съвсем убедени, че не правим грешка, нали? Ти искаш ли го? Наистина ли го искаш? От цялото си сърце? Нали разбираш, че това е решение за цял живот? Кажи ми, погледни ме в очите и кажи, че го искаш!

Повелителното наклонение при жените винаги ме е дразнело. При мъжете изобщо не му обръщам внимание, но жените някак си успяват да го пробутват. Сумтях и треперех, докато примката се стягаше, а кандидатката ми продължаваше да упорства: Кажи ми ясно дали го искаш! Трябва да го чуя!

И каквото си изпроси, чу го. Не! - отсякох аз и слънцето изгря. - Не го искам. Не искам да се женя за тебе. И за никоя друга. Може да ми е рано, може да ми е късно, но сега не искам. Ако някога много ми се прииска, ще се напия. Ако не помогне, може да отида в манастир. Но не ми се жени. Това е. И все пак, ако много настояваш...

Млъкнах, защото тя вече си обличаше палтото. Много и най-противоречиви чувства изпитах, когато тресна вратата. Но главното беше недоумение. Защо тази иначе неглупава девойка така глупаво си проигра хубавите карти? Какво й пречеше да се наслаждава на постигнатото? Защо не се задоволи с малката, но приятна и весела част от истината? В името на каква женска прищявка взе да рови в скритата част на айсберга? Искаше да го обърне и да види отдолу онова, което всъщност бе подозирала? Какво ги сърби тези хора да чоплят, да измислят въпроси и да тормозят в името на някаква уж истина - която те сами си измислят и после непременно трябва да я открият. И колко силен трябва да е този сърбеж, щом са готови да пожертват и своята, и чуждата свобода?

Да им се чудиш и маеш. Гледаш я - красива, интелигентна, дал й Господ всичко в изобилие, даже на места и в излишък - а решила цял живот да ми глади чорапите и да пържи яйца.

Малката истина е достатъчна, за да живееш спокойно и приятно. Ние сме нищожни хора, мравчици под Божиите ходила - и да гледаме нагоре, нищо няма да видим, само светлината ще ни опърли очите. Има и по-висши истини - но само най-издигнатите от нас могат да ги достигнат. А някъде най-горе витаят и Божиите истини - понякога мисля, че съм ги съзрял в далечината и протягам ръка да ги докосна; но те се разтапят, примигват и изчезват, и след тях заглъхват думите на Спасителя. Аз съм Пътят, и Истината, и Животът, прошепва той и душата ми тегли, иска да го последва, но тежко и безкрило е тялото и остава да следва своя път - на мравка със сламка в зъбите; своята истина - скрита в кесията с грошове; своя живот - кратък, болезнен и глупав.

Как, кажи ми, да бъда щастлив - непременно щастлив! - лельо Марго?

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.