Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕСТ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

ЕМАНУИЛ:

"Честта изискваше от мене да бъда изцяло искрен и да разкажа на Марго всичко за себе си. Не биваше да премълчавам нищо, мълчанието също е лъжа. Притеснявах се от реакцията й, в моето минало има прекалено много епизоди, които с радост бих изтрил; но така не става в живота. Тя едва ли щеше да ги научи някога отнякъде, но струваше ми се непочтено да заличавам тъмните петна от образа си, за да засвети той с желаната светлина.

Седях и разказвах - за страховете и глупостите си, за проявено безразсъдство или бездушие; за премълчаване и подлост; за лъжите и безразличието към съдбата на жени и мъже, пресекли пътя ми; за горделивостта и високомерието ми, с които обиждах и отблъсквах приятели и печелех врагове; Марго седеше, сгушена в мене и слушаше, и ми се струваше, че не ме чува, но щом спирах, тя стискаше пръстите ми: продължавай, говори... И аз продължавах: колко лесно съм открил лесния път в живота, но това е развило у мене мързел и чувство за самодостатъчност и скоро съм станал практически безполезен, единствен консуматор на някогашните си способности. Разказах как неусетно съм придобил увереността в своето превъзходство над околните; а всъщност съм стоял на едно място, докато те са вървели и отминавали напред, и сега само гърбовете им се виждат от прозореца на моя неподвижен, замрял свят.

Часове наред говорих, докато съвсем се стъмни, Марго заспа в скута ми и санитарите ме изгониха; прибрах се в града и ми беше леко, и цяла нощ си представях живота ни отсега нататък - на мене, пречистения, и моята прекрасна луда кралица. Бях влязъл в най-вълнуващата си връзка с чест; досега бях смятал това за отживелица и похват от старите романи, а се оказа необходимост и при това ми донесе неочаквано и вълнуващо удоволствие.

Дори да ме намразиш след несвързаната ми изповед - благодаря ти за пречистването, кралице!"

 

Емануил ми донесе хубавата новина - успял е да уреди комисия и до три месеца случаят на леля Марго ще бъде разгледан наново и може би ще я освободят за домашно лечение. Беше щастлив като детенце, милият. По това време и аз имах дребни неприятности със закона - един управител на ресторант, притиснат в ъгъла, бе издал източника на седем недекларирани патици и трябваше да пиша разни глупави обяснения от типа "никога не съм срещал този човек". Накрая всичко се размина, както казваха в казармата, с мъмрене пред строя, но си закачих една обеца на ухото - повече да не се доверявам на непроверени хора без твърд и изпитан кодекс на честта.

Въпросът с честта изобщо е доста сложен - това произлиза от широките представи за чест сред човечеството. Всяка прослойка на обществото има свое разбиране за чест, съобразено със статута й. За чест претендират всички - от духовните аристократи до просяците - макар твърде често двете фракции на обществото да се покриват или допълват. Военните имат чест, учените също, най-честолюбива е работническата прослойка, с нейното тъпа увереност, че храни всички останали. Има селска чест, възпята в опери, филми и романи. В името на честта хиляди мъже са се изтрепали по дуели; колко романтично само, призори в горичката, с бели ризи и учтиви секунданти, а отстрани чака само един ковчег. Да не говорим пък за любовната чест, там всички са особено докачливи. Семейна чест притежават и най-разкапаните семейства, без да имат представа за какво им е. Преди един-два века честта е била на истинска почит и се е смятала за същинска добродетел; това е давало особена изтънченост в обноските между хората. Както елегантно биха се изразили Дон Жуан или Джакомо Казанова: Прекрасна сеньорита, за мене ще бъде изключителна чест да Ви обезчестя тази нощ!

И друг път съм констатирал - щом една дума допуска такъв широк спектър тълкувания, значи или по начало е неточно формулирана, или е изтъркана от употреба като вехт галош и става за всеки крак. Такива думи има много и те разводняват непрекъснато езика, сякаш наливаш в ракията кална водица докато всичко се размъти, загуби вкус и градус, а удоволствието от общуването се превърне в противна необходимост. Ако някой днес ви заговори за чест, ще ви прозвучи надуто и фалшиво; и въпреки уважението ми към истинската чест, разговорът ще изглежда като изваден от тъп сериал.

Познавам един изключително фин и кротък мъж, уредник в историческия музей; беше неразделен с някакъв пенсиониран полковник. Бях свикнал да ги виждам все заедно, затова щом веднъж срещнах уредника сам на улицата, направо попитах:

"Защо си сам, къде ти е полковникът?"

Той се понамръщи, премисли отговора и каза:

"Повече никой няма да го види в моя компания"

Учуден, продължих нетактично:

"Защо, какво се случи?"

"Става понякога така - възпитано обясни уредникът. - Хора спят заедно по трийсет години, пък се разделят. А ние с полковника даже не сме се целували".

Вмъкнах го в близката кръчма и там изсмуках от него цялата истина. Накратко, полковникът, противно на всички очаквания, не притежавал нито мъжка, нито воинска чест. Дотогава бил кумир на кроткия уредник, твърда мъжка ръка, готова да окаже всякаква подкрепа. Докато една вечер, на връщане от лятната бирария, в полковника се блъснал някакъв противен младеж и предизвикателно го изгледал. Полковникът, едър и здрав мъж, не казал нищо и обърнал гръб, а младежът го изпсувал на западен крайграничен диалект; при това кръвта на уредника кипнала и той се нахвърлил на простака, повече вербално, отколкото физически. Схватката преминала с променлив успех, двамата си разкървавили муцуните и се разделили, а през това време якият полковник само кършел ръце и призовавал за мир и любов като някой евангелизатор в начално училище.

"Това ме отврати от него - завършил уредникът - аз никога не съм се бил, даже войник не съм ходил, но скочих да защитя неговата чест; а той седя като млада булка пред свекър и само дето не се напика! Офицери, пфу!"

Така случайната проверка на мъжката чест провали една дългогодишна дружба, както и доверието в армията като сбор от рицари на честта. Впоследствие срещах понякога полковника, но той никога не спря да си поприказваме, та да го попитам кой кодекс предписва да си подвиваш опашката при най-дребната опасност и да изтикваш на бойната линия слабия, въоръжен само с храбростта си боец.

Питам се кои времена са по-удобни за живеене - сегашното, когато понятието чест е архивирано и извадено от употреба, или рицарските векове, когато всеки миг може да изскочи някой с наранена чест и да ти размаха сабя под носа. Дори прочутите с екстравагантността си японци отдавна не се самоизкормват, за да възстановят честта си - примерно, хванат те в кражба или лоши помисли към началника и хоп, вадиш ханджара и си изрязваш корема, както са те учили тате и дядо. Това е изчиствало името ти според схващанията на околните японци и въпреки очевидната си глупост, този акт доказва едно: Честта е била свята и ненакърнима, независимо точно какво е включвало това понятие. Заради нея може да убиеш или да убиеш себе си; тя е по-ценна от живота. А колко неща човечеството е поставяло по-високо от живота си? Това несъмнено е създавало неудобства; множеството хорица са предпочитали да погазят честта си, тя нито се вижда, нито се пипа, кой ще разбере има ли я, или не? А пък ако някой предложи да я купи, защо не? Всичко си има цена в света на множеството хорица, и ако цената е приемлива, сделката е добра и вместо нож в корема, получаваш сребърници в кесията. Е, кое избирате?

И тъкмо поради неудобствата с това понятие, човечеството е взело най-мъдрото решение - осъдило го е на омаловажаване и забрава. Няма нужда от укази, були и декрети, няма наказателни мерки. Просто мнозинството мълчаливо обръща гръб на честта и съвсем скоро то остава само в екзотичните романи от миналото като някакъв неразбираем мотив, необяснима глупост на древните, книгите стават неясни и скучни, и заминават в Нищото заедно с нелепите си герои; а пък те, героите, за улеснение се изкарват луди и това най-сетне обяснява глупавите им странности, предизвикани от някаква си Чест.

Спомних си тези разсъждения, когато признах на Клавдия с какво се препитавам - а тя отдавна го е знаела! - и чух в отговор:

"Ти, разбира се, си лъжец и измамник, но преди всичко си homo ludens и правиш всичко заради играта. Животът ти е театър, ти играеш и едновременно измисляш в движение продължението на пиесата. Всеки автор и всеки актьор е измамник и не можем да се сърдим; стига зад текста да прозира човек с чест и достойнство. Мисля, че си такъв; но дали не се лъжа?"

Възнаградих я богато за високата оценка - порция нежност и задушена бяла риба в масло; хареса ми тълкуванието на дългоногата албанка относно моята лудост. И колкото и Клавдия да ме ласкаеше и преувеличаваше, наистина усетих някъде в себе си скрита пружинка, движеща или възспираща сила, но постоянно натегната и никога неспяща; тя държеше главата ми изправена и разпъждаше негодниците около мене; тя ме наблюдаваше и направляваше постъпките ми; тя бдеше какво ще кажа и кого ще избера за приятел; тя ме държеше извън водовъртежа на обществото, подлудяло да трупа, купува и продава; тя ми подсказваше колко кратък е животът на смъртния и колко малко време има за да спаси душата си; и нейното memento mori не плашеше, а бащински успокояваше; и тази сила най-вероятно се наричаше Чест.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.