Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦЕЛОМЪДРИЕ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Опитвам се да разгадая произхода на тази дума. Може би първата й част произлиза от латинското caelibatus - тоест, да живееш сам. Но другото - мъдростта - някак трудно се съчетава. Да отхвърляш тотално другия пол не ми изглежда особено мъдро решение. Самият аз съм прекарвал без достъп до женска ласка доста дълги периоди, понякога цели седмици; но никога не ми е идвало не ум да изтъкна това лишение като собствена мъдрост. Именно тук се крие извратеността на тази дума - да нарича мъдро обричането на тъжно безлюбовно съществуване, без никой да изисква от тебе такава жертва.

Но и това се струва недостатъчно за строгите блюстители на целомъдрието и те настояват на всичко отгоре и за въздържание на окото.

С други думи, не само да не пипаш, но и да не гледаш, а ако случайно видиш нещо, да се държиш като слепец. Чудно ми е как не са се сетили да забранят и другите възприятия, например да чуваш женски гласове или да помирисваш прясна дамска плът. Иначе злочестият отец Сергий, съблазнен от коварната руска красавица (какво ли пък е намерила у него?), трябваше преди да си отсече ръката, да отреже ушите и носа си.

Но, както показва мрачният човешки опит, със забрани нищо не се постига. Всяка забрана в същността си е предизвикателство и изкушение; освен това предоставя удобството да прехвърлиш вината върху дявола-изкусител. А цялата игра на жени и мъже великодушно ни е подарена от Създателя, заедно с удоволствието да я играем. Повечето хора предпочитат сладостта на този дар Божи и затова човечеството все още не се е превърнало в сборище на злобни съсухрени целомъдреници, а самата дума целомъдрие се е сдобила с леко иронично съдържание и никак не излъчва предвидената святост и достойнство. Никой не укорява хората, отритнали тези приятни човешки упражнения; но да обявяваш това за висша мъдрост си е направо нахалство.

Все пак да не бързаме; още има за казване.

Моят занаят често пресича пътищата ми с козари; те са скучаещо и приказливо племе и неведнъж се е налагало да ги заобикалям отдалече по баирите, за да не се наложи да си разправям живота, след като изслушам техния. С един от тях се засичах понякога край една фазанова горичка; бъбрехме си, козите бръстеха храсталаците, кучето му похъркваше - идилия. Беше на моя възраст и естествено го попитах дали е женен, а той простичко ми отговори:

"Ба, ще се женя, как не! Седем кози имам, защо ми е жена вкъщи?"

Този отговор дълго време бе на въоръжение в "Ювенес"; той посочва и още едно възможно обяснение за целомъдрието у някои хора.

Историята и литературата потвърждават с изобилни примери колко лесно е да се обречеш на целомъдрие и колко трудно е да спазиш обета си. Баба ми - по свидетелство на мама - като ученичка расла в момински кръг, където било модно мъжемразството и кажи-речи цялата девическа гимназия тялом и духом се стремяла към сладостите на безбрачието. Впоследствие баба разнасяла сред съученичките си едно писмо, пратено от тяхна приятелка; след завършване тя отишла учителка в едно погранично село, посветена изцяло на мисията си. Не мога да възпроизведа цялото писмо, но запомнил съм две-три изречения: "Тук има гранична застава с един поручик и десетина войници. Никога не бях се доближавала близо до военен на кон, много хубав черен кон. Поручикът е с подстригани мустачки, сабята му лъщи, а щом наближи, ботушите му миришат опияняващо на онази военна вакса. И всичко е толкова фино и дисциплинирано! Преди да получи съгласието ми, той обеща да се оженим веднага щом го направят капитан, даде ми честна военна дума пред портрета на царя".

Ето как, когато дамата е узряла да зареже целомъдрието си, дори миризмата на вакса за ботуши може да я повали на коравото войнишко легло и то да й се стори райско ложе с розов балдахин.

Не зная дали почтената учителка, тъй чувствителна на аромати, е получила обещания брак, или е продължила търсенето си във военните среди; но със сигурност беше станала за майтап в родния си град. Разбира се, всички останали момичета вкупом забравили глупавите си обети и набързо се появили на любовния пазар. Целомъдрието било заменено с друго обещание, също така съмнително - по време на брака да не шаваш настрани; или поне не прекалено.

Разпространено е и друго виждане за целомъдрието - обреклите се на безбрачие съвсем не са се обрекли и на безмъжие. Бокачо и ред други възрожденски автори с особена охота разработват тази тема. Въобще Ренесансът превръща дотогавашното неодобрение към подобни лишения в пълна подигравка. С право или не, в техните писания шестват прелъстени и прелъстяващи монахини в раблезианско обилие; а и самите манастири са описани като обител на разгонени дяволици и щедри търговки на бялорозова плът.

Доколко това е било действителност, или освободеното и развихрено въображение на авторите съвсем се е разпуснало - няма как да знаем. Но оттогава целомъдрието загубва и последните си привлекателни страни и обществото го оставя само за будалите или светците. Толерантността към забавленията става норма, стига да са поне малко завоалирани с леко облаче почтеност; а тя ги прави още по-пикантни.

Но нека кажем и най-важното.

Четейки житията на светците от всички религии, откриваме една любопитна подробност. Мнозина от тях завършват живота си в целомъдрие - някои в отшелничество и единение с бога, други в служение, трети сред слабите и болните. Участ, несъмнено достойна за уважение и дори подражание; но тези жития често прескачат един съществен факт: повечето от светите целомъдреници са водели дълго време нормален - а някои и доста бурен - светски живот, опитали са всички наслади и чак в средната си възраст са се ориентирали към святостта, отричайки досегашното си битие като срамно, грешно и вредно за здравето.

Това е същественото - възрастта. За всекиго идва време, когато сладостите на живота неусетно променят местата си в класацията; когато полученото удоволствие все по-малко заслужава положените усилия; когато достъпните доскоро момичета са заменени от застаряващи дами; когато мързелът се превръща в умора, а общуването и флиртът - в досада. Усетите ли подобни симптоми, значи вече узрявате за целомъдрието, каквато и лична форма да изберете за прилагането му. Малцина ще потърсят трудния път към святостта, повечето ще се примирят и ще захвърлят на тавана изнурените оръжия за любовните си битки; ще останат и някои да подскачат на арената като проскубани петлета за майтап на младите бойци. Но накрая всички ще се озоват в лагера на целомъдрениците и единодушно ще се съгласят, че всъщност тук не е толкова лошо.

Накратко: Когато му дойде времето, целомъдрието си идва самичко.

Струва ли си тогава рано-рано да пием от чашата с горчилка? Всичко по реда си; тя няма да ни отмине. Това е Божият ред; и несъмнено Той е знаел какво прави.

 

 

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2016
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.