Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Побързай, Време!
Огладней
и като звяр се нахвърли
на предстоящите години.
Излишни те са и безсмислени.
Разчиствай, яж. Спри чак когато
накрая свърши красотата,
лицето млечно щом се сгърчи,
метличините щом увехнат
във дълбините на очите.
Тогава, стара и самотна,
навярно ще ме забележи -
ръце протегнал от столетия
и коленичил да поднасям
смирено, тръпнещо сърце.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2020, № 5 (245)
|