 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Откога е празно огледалото?
И птици няма,
и слънцето не свети контражур,
а само във нощта на пълнолуние
повява студ от мъртвите звезди.
Разгърнах забранените учебници
на вещици отдавна изгорени
и те отвърнаха: замръзнала вселена
се оживява само с детски смях
на младенец, заченат по Великден.
Намерих бебето, намерих майка
(о, как приличаше на Богородица!),
и младенецът тъжно ме попита:
А откога е празно огледалото?
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2012, № 7 (152)