 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тъй тъмно е в утробата на кита.
И хлъзгаво - но топло и спокойно.
Без вятър и вълни, без луди боцмани,
строшени мачти и пробити лодки.
Уютно място за философи и пророци.
И даже вярваш, че си част от кита
и вече сам донякъде си кит.
Сега е важно да забравиш Бога.
Моли се също Той да те забрави.
И да изтриеш този страшен сън -
небе, луна и някакви звезди.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2012, № 7 (152)