 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Човекът идва.
Като завоевател
пълзи, пробива кожата на джунглата.
Устремен нанякъде.
Как весело се смеят шимпанзетата
и папагалите, и мъдрите змии.
Така забавно е със изкуфелите човечета!
Отде се взеха тези същества
натъпкани със глупави амбиции?
Кой ги подлъга, че имат право на закони?
Че са поставени да управляват?
Благодарим ти, Боже!
Отлично зрелище! О, вижте само!
Чуй вождовете как крещят: Напред! След мене!
Останалите им копаят гробове.
И тъй е вече хиляди години.
А джунглата дори не подозира
че някой ужким бил я покорил.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)