Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОМ
web
Бащата
с остарелите деца
пътува,
но към посоката е равнодушен,
а те лудуват ли, лудуват,
кикотят се,
търкалят се из автобуса,
плюят.
И ето -
някъде пристигат,
ще трябва да се слиза,
пречат,
бащата пред вратата се запъва:
Не свършиха ли кръговете вече?
Ала децата се усмихват,
улавят му ръцете
и го повеждат в тъмното
безстрашни,
макар че нищо там
не свети.
© Иван Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2013, № 1 (158)
|