Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

web

В квартала на Бургаския театър -
с изпадалите пломби от фасадата
и с този тъй завършен поглед
(вместо покрив),
дъждът излиза пак на сцената,
събитията ролите си сменят.
Завесите, артистите и въздухът
сърцата си са изоставили
по тротоарите.
И наблюдават как студеното
съборено мълчание
през дрехите
телата им пронизва.

Днес всички времена
играят свойте двойници.
Прозорци няма,
през които да избягат.
Прожекторите са затворени
за светлината.
Човек
във тялото на призрак
е Бургаският театър.

Там аз безсънният човек ли съм -
за живи светове завързан?
Тежат
от кръв и бреме вените
и ме привързват към земята -
приземявам се
в квартала на Бургаския театър.
Сам реставрирам стихове,
отнесени от прилива крайбрежия,
отрязани криле
на нелетели птици,
приютили ме гнезда
през зимата
и тъмни спомени от същото пътуване.

А идвам пак
да се намеря из декора -
по улици с удавени треви
и със забрава хладна,
сред порутените облаци,
преминали отвъд.

И тук не съм.
Днес истински ме няма.

Вали...
Вали...
Вали...
направо във Бургаския театър.
Салонът се изпълва със светкавици.
Стените се разделят и си тръгват.
И свършва нашият спектакъл.
Гръмотевиците ръкопляскат.

Господи,
навярно Ти ще режисираш
смърт и раждане
отвъд
удавените ми следи
в квартала на Бургаския театър.

 

 

© Иван Брегов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2012, № 7 (152)