ПРОТЯЖЕН ДЕН

web

Вървиш винаги на крачка пред мен -
не успявам да те видя.

Виждам само твоето присъствие -
чаша кафе, набързо изпито,
шал на клоните в парка,
затворена книга, хвърлена в кошчето за отпадъци
по алеята, изоставена, колата на склона, с отворени врати,
как си продължил, мога само да гадая;
и сянката ти там зад ъгъла.

Понякога те виждам в перспектива на широки слънчеви площади.
Оживени площади със снимки от смърни присъди
и скулптури на патриции,
с литнали хвърчила на победа и развети за поражение знамена,
с насядали по стълбите безделници
до фонтани, които бликат от щастие.

Виждам те в изоставена сграда с разбити прозорци.
Разбити като преградите на сърцето, което те следва.
Забравя защо те следва.

Забравя значението на думите от повтаряне.

© Христина Мирчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2011, № 12 (145)