ПИСЪК

web

Градът е улица с къщи от двете страни. Къщите се редуват като разкривени и неравни зъби. Някои - отдавна изоставени, проядени отвътре и без прозорци, други - недостроени още, трети - с фантастични фасади с кръгли очи, близо до покривите.

Но една се откроява сред всички останали - висока ограда, отрупана с олеандри
и рожкови; витражи, зад които светят кристални полилеи и отразяват като на екран стъклените силуети.

Тиха неясна музика долита на вълни от всички краища на заградения двор.

Внезапно силно мяукане - монотонно, равномерно, извисяващо се към края. Чува се отчетливо съвсем наблизо, а после внезапно - надалеч, сякаш е отлетяло на нечии
криле.

Не котка, а птица, казваш ти. Вярвам, макар че няма доказателства.

© Христина Мирчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.04.2018, № 4 (221)

Други публикации:
Христина Мирчева. Бялата сянка. Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", 2017.