 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АТЕЛИЕ
Можеш да нарисуваш това дърво -
с линии, които издават трептене и думи.
Да нарисуваш водата, която говори,
да предадеш смисъла на гласовете й,
сякаш е живот, събрал всички съдби
и тръгнал като потоп да ни залее, додето спим.
Да нарисуваш гърба на котката,
извит лениво в своята бременност.
Или топлината на снега,
който ни кара да зъзнем от страх,
че никога няма да се измъкнем от белотата.
Стативът винаги е бил прозорец на твоята заключена стая.
Телескоп, през който никой не може да надникне в сърцето ти.
© Христина Мирчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2011, № 12 (145)