Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОЛИТВИ ЗА ОЩЕ ВИНО... ИЛИ СИЛАТА НА НЕДА АНТОНОВА

Христина Панджаридис

web

Неда Антонова - Вино и молитвиОще преди да зачетем началната страница на първия роман от трилогията, сме доброжелателно информирани, че "Вино и молитви" е и "един оптимистичен опит за лечение на наркомания, агресия и импотентност". Интригуващо начало, казва си жадният за удоволствия читател! А не е ли общуването с литературата забавление за ума и душата, наслада за въображението, опитване на различни подправки, родени под различни географски ширини.

Романът "Вино и молитви" е едно добре отглеждано лозе. Естествено - на баир. Вървиш, подразбирай - четеш, и всеки следващ ред е обърнат към слънцето, към небето, отрупан със зърна, почти усещаш уханието на бъдещото божествено питие. Четенето на сътвореното от Неда Антонова произведение е като пиенето на качествено вино: отлежало, приготвено с обич, търпение, секрети, опитване... и не маловажно, изобщо не за подценяване - от човек, който също ще го пие. По чаша, две в златното вечерно време. За лек, против рани, за спомен, за утеха.

Чувството за хумор се е разпростряло върху страниците на книгата. Чувство за хумор, което те води за носа и те кара да се смееш, да поспираш, за да ти мине, че не е някак си прилично само да се кикотиш. Книга държиш в ръцете си, не поизчезналите вече хумористични вестници! Изречения намеци, каламбури, препратки в историята, скокове във времето отпреди векове. Богат български език. Никаква пестеливост откъм изразни средства. Водопад от емоции и забава.

А иначе историята не е лековата и смехът наистина изиграва лековитата си роля. Сюжетът не е за хоро на площада, та дори площадът да е в обезлюдено село със запазени празни къщи... Сюжетът би намирисвал на трагедия, ако попадне в други писателски ръце, но той е имал късмета да се пише от препълнена с жизненост и чудост, влюбената в силата на духа и откритията писателка Неда Антонова.

Преминаването от ден в нощ, от работата по полето в измислянето на истории за древността като приказки за сън прилича на изкачване. Изкачване нагоре. Приятно, задъхано, наситено с кислород и фантазии... Невидимото въже те тегли нагоре и дори да няма видимост, ти вярваш и се оставяш на случая. Чакаш разказаното да звучи невъзможно, но поне мъничко реално. Оставяш се на писателската изобретателност, ненаситност към детайлите да зарази и теб. Какво ти лечение? Ти ставаш зависим от дълбочината на езика, от сладостта на речта, от неизчерпаността на познанията й.

Авторката споделя: "Книгата ми отне доста време, докато я мислих. Обичам информацията. Отношенето ми към нея не е еднозначно. Забавлявах се, докато пишех. Надявам се някога да напиша текст, който изцяло да се крепи върху паралели на известни факти. Защото все пак всяка теза е валидна само 50 процента. Другите 50 се заемат от нейната антитеза."

Свежият поглед към живота и усмихнатостта на текста е очевадното преимущество на романа. От позицията на цялата ни днешна историография писателката гради своята теория за началото и пресъздава минали събития с нюх на познавач. На човек наблюдател, но и съучастник в събитията, на доброжелател, който не получава торбичка с монети, за да ухажва едната страна за сметка на другата.

Романът наподобява и театрална пиеса. След думите на героите следва истинското отношение към другия и характеристиката на момента. Ти имаш не единствено диалозите, ти разбираш и какво се крие зад казаното, какво му тежи на човека отвътре, надникваш зад кожата му... Страшничко е! Малко е еротично! Малко ли? Дръзко е. И закачливо! И човъркащо! Възбуждащо! Не си ли в кошер с пчели, където се пази тишина, за да не хване чуждото ухо проблемната ситуация, но неразбориите излъчват сигнали. Невъзможно е да се скрият зад меда. Жилят!

Настръхналото българско битие е описано не с крясъци и обиди. Страданието присъства, но не отблъсква. Слива се с пейзажа, както добро и лошо се чифтосват и предизвикват избухването на багрите!

Не бих опростила да кажа, че декор на действието е самотното откъм жители Арча. С двамината герои Веста и Ян. Декорът е надеждата, събуждането на тялото и сетивата, заглушаването на болката, зараждането на близостта. Нашият герой успява да измъкне слушателката на истории от наркозависимостта - не е ли това победа на духа над тялото? Надеждата, която дава плод? О, колко заразна е тази надежда? И пробвай да я скриеш? Ще изпъкне както "снимка от видеозон".

Неда Антонова е голяма виновница, защото след свършването на 278-те страници ти надзърташ навън и пълните ти с цветове и пещери, енциклопедии и истинност очи не възприемат сивотата. Чувстваш се окуцял и подкастрен. Абе направо едно сухо дърво. Добре, че е перото на авторката... Викаш, пращаш телепатични сигнали, тя ги улавя и идва да те "ашладиса".

 

 

© Христина Панджаридис
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2013, № 1 (158)