Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСКРЕНО ЗА РОМАНА “СБОГОМ, АГАТА КРИСТИ”

Христина Панджаридис

web

Андрея Илиев. Сбогом, Агата КристиДа си излееш душата с признания какво мислиш за най-новата книга на писателя е като да гледаш на кафе. В притеснение си ще налучкаш ли очакванията, или единствено ще разочароваш, ще разбереш ли правилно и докрай вложените емоции и замисли... след чашата ще си поръчаш ли още от същото...

Не е ли писането на рецензия разбор на среща?

Среща с непознат, в друг град. При неочаквани обстоятелства? С обремененост от представи и наследствени клишета?

В случая, по-конкретно, среща с някого, когото виждаш от време на време, защото лично за мен книгите на Андрея Илиев не са уравнения с много неизвестни.

Познавам стила му на разказвач: задъхан, задълбочен, ироничен, на места по-описателен - без да е досаден, другаде рязък, но не и повърхностен и лишен от разбиране.

Впечатлена съм от смесването на самоиронията и критичния страничен поглед - още от “Когато един мъж е на колене”.

Андрея Илиев умее да пише и хумор, и да издърпва фантазията ни до повдигане на пръсти и отлепване от земята, и да ни шляпва отрезвяващо... не, не с ръката си, а с думите на историческите реалности, които е проучил и интерпретирал. Той не парадира с излишна фрагментарност и не ни набутва пред погледа тежестта на действително станалите събития минута по минута... Станалото е изходна точка, от която действието тръгва, засилва се и отпрашва в непредвидена посока.

При разследване криминалистите не се интересуват от историята, а от доказателствата. Но историята, историята събужда творческото въображение, което осветява отсъствието на улики и измайсторява поводи за насладите при четенето.

Романът “Сбогом, Агата Кристи” е със звученето на многогласен хор, който възприемаме хармонично.

Паралелно писателят ни разказва три истории. Истории, преплетени и обвързани една в друга. Зависещи от всяко действие или бездействие на героите.

Исторически документи, истински персонажи, недоизказани предположения, скрити и премълчани зад гърба на историята факти, въображение, отлична игра на мисълта и таланта... и вниманието ни е пленено.

Миналата година излезе “Атентатът в Света Неделя и терористите” и навярно авторът е бил изкушен да интерпретира отново, но от по-различен ъгъл събитието и съдбата на две исторически лица - цар Борис III и Георги Димитров. Но сега романът е като продължение на сухата и непроменена фактология с предположения - “Ами какво се е случило тогава? Защо всички пазят мълчание! От благоприличие или от неудобство?”

Намесени са съветското посолство в Лондон, приготвената от българска и руска страна огромна сума - 10 хиляди английски лири за един компрометиращ документ и един диктофон със запис. Единайсетте дни на изчезване на кралицата на криминалните романи Агата Кристи е повод да се “запознае” с останалите герои и възможност авторът да даде и своята версия на необяснимото досега мълчание какви ги е вършила дамата и толкова ли е било страшно и неразумно, не за вярване, за да го запечата с мълчание завинаги. А може би, и защо не, да е било точно така? Точно както го е описал Андрея Илиев.

Разказът на капитана от запаса Боян Беронов се води от първо лице.

Сюжетните паралелни линии на Артьом Батлай и на писателката Агата Кристи - от трето лице. Този стилистичен похват раздвижва фабулата, придава ритмичност и бързина на интригата, и не без значение - не те оставя да скучаеш и да загърбваш страниците, за да стигнеш до края.

Началото ни отвежда с влака “Ориент експрес” към Лондон, но на Триест един от главните ни герои се прикачва за Виена. Говорят на руски, български и английски. Картините се менят, има преследване, страх, подозрения, криене, оглеждане, тайствени съобщения в “Таймс”, манипулации, малко кръв и смърт. Няма спиране, скука, сълзливост и излишна сантименталност.

Героите са обрисувани точно, с характерните за всекиго черти, без да ни натоварват с изброяване, а да оживее пред нас човекът и неговата съдба. “Агата си взе за компания куче - един териер, който кръсти Питър.”, “Не се уплаших. Не. Това чувство го загубих някъде на фронта. След оня случай на Каймакчалан. Просто някаква смесица от злоба, униние и примиреност.”, “Очите на Белоземски бяха като тези на змията - черни и безизразни. Колкото и да се взираш, няма да откриеш нищо - животът се е оттеглил с всичките си радости и мъки от тях.”

Срещайки се, основните герои се преценяват, някои се опитват да се възползват от положението (Максим Данаилович Сахаров), други - Агата Кристи и Боян Беронов, да си помогнат взаимно и въпреки споделения ужас да останат живи.

Един добър, четивен, забавен, заслужаващ времето ни роман. Криминално четиво, създадено с усет за кинематографичност и око за незебележимите, но неслучайни щрихи, с прецизност на писател, обичащ и познаващ силата и гъвкавостта на думите.

Книга, готова за филм.

 


Андрея Илиев. Сбогом, Агата Кристи. София: Аргус, 2012.

 

 

© Христина Панджаридис
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2012, № 7 (152)