БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ 80
Преглед на един ежедневник от 13.07.2015 г.

Георги К. Спасов

web | Бръснещ полет

20-годишнината от клането в Сребреница, окачествено като военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, повдигна отколешни вражди и спомени. Превърна се и в повод лидерът на ДПС Лютви Местан отново да упражни ораторските си влечения: "Камбаната на Сребреница трябва да се чуе и тогава паметта на 8 000 жертви ще се успокои...". Трибуналът на ООН класифицира това клане като геноцид. А защо, г-н Местан, вие и вашата партия не подкрепяте предложението България официално да признае масовите кланета и насилствената депортация на над 1 000 000 арменци в периода 1915-1916 година като геноцид? Да не би защото избитите 8 000 босненци са мюсюлмани, а десетки повече закланите арменци са християни? Или защото Онова се е случило в началото на 20. век, а Това в наши дни? Лицемерието е визитната картичка на нашите политици, но лидерите на ДПС са неговата еманация.

"Държавата взе очите на слепите" - сигурно за подобни заглавия дават премии. След тръпката от ужас следва пояснението, че става дума за услугите на т.нар. лични асистенти на напълно слепи хора, отнети заради административни абсурди - просто защото програмата "Помощ в дома" изтекла на 30 юни 2015 г. За това незрящите били уведомявани... по интернет, разбира се, през сайт без версия за слепи хора. На тази програма са разчитали 14 186 лица. И сега чакат, само онези обаче, които са успели в десетдневен срок да подадат документите си за втората програма.

И докато у нас на хората с увреждания става все по-трудно да живеят, в Германия, по-точно в гр. Бремен, предлагали сладолед на кучетата си с вкус на наденички. Помня, имаше един на село, който биеше много магарето си. И хората казваха: "Да не си магаре у еди кого си!" А друг имаше крава и си я гледаше много добре. И хората казваха: "Ей, крава да си у еди кого си". Та хубаво е да си куче в Германия и не толкова да си човек в България, особено с физически проблеми...

Кримихрониката очаквано не разчита на читателско състрадание, а на ехидно злорадство, че не сме измежду потърпевшите. "Суетна" баба скочила от балкона. Преди да се самоубие се подготвила така, че да не се обезобрази. "Спипали муле" с амфети за 250 бона. Дъщеря на борец се убила от 7-и етаж. "Изрусена" задигнала пенсията на старица, няма как по това полицията да не я открие. Намереният в луксозен джип убит в "Бояна" е идентифициран. Бил еди кой си бизнесмен и "вероятно" сам се е прострелял, щото, видите ли, куршумът дошъл от дясно наляво. Ами на дясната му седалка може да е имало друг човек. И още: "вероятно" мъжът е спрял там през нощта и се е гръмнал. Известно е, че досега не е разкрито нито едно поръчково убийство от общо 150. Може би защото работим по "теорията на вероятностите"...

След четвърът век Преход можем да признаем, че у нас има само една категорична, всепризната победа - тази на парите. В нея се вричат и управници, и политици, и депутати, и бизнесмени, и магистрати, и журналисти, и... обикновени хора. Така е било, така и ще бъде, казват старите хора. Тъкмо днес се навършват 120 години от кончината на Петко Р. Славейков, който написа цяла ода в потвърждение на тази нелицеприятна максима:

...

Радвай се, парице,
всесилна царице!
Ти патрици прогласяваш,
ти попове осветяваш,
ти безумни умъдряваш,
ти и старци подмладяваш,
ти и грозни разкрасяваш,
ти си, дет света управляваш!
И какво ти не направяш?
Родения за мотика
поставяш го ти владика,
направяш го и патрика.
Недостойния чрез тебя
висши длъжности обсебя.
Сичко с тeб са лесно върши
и затуй та секи търси.
Женско, мъжко теб обича,
старо, младо, след теб тича.

А Патриархът на българската литература, толкова пъти възрадван и отчайван от победите и паденията на обичаната от него България, вижда друг изход и ни зове към него с императивни и настойчиви заклинания:

...

Да работим! Бедствията бягат
при труда и прав е наший друм.
Хленч, сълзи в дни тежки не помагат,
а десници здрави с бодър ум.

Да работим дружно и съгласно,
ден изгубен е изгубен век,
на живота ни в морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег!

Ех, Дядо Вазов, призоваваш ни към нещо, което вече е почти забравено. Ще ни трябват години, за да построим българския си Ноев ковчег, който да ни спаси от хаоса на собственото ни безпътие и да ни отведе... не, не на върха на планината Арарат, а в голямото европейско семейство като благосъстоятелен и равноправен народ, с достойнство, с морал, с гордост... Ще ни трябват години.

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.12.2015
Георги К. Спасов. Бръснещ полет. Варна: LiterNet, 2015.