|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ 60
Преглед на един ежедневник от 15.06.2015 г.
Георги К. Спасов
web | Бръснещ
полет
Протестите на полицаите продължават. Когато посягат към привилегиите ти, които
си имал години наред, нормално е да си недоволен. Друг е въпросът, че огромната
част от българите са лишени от подобни привилегии - ранно пенсиониране и значително
финансово обезпечаване, плащани от държавата осигуровки, дрехи, храна. Така
е навсякъде, убеждават ни техните синдикални лидери (макар че не навсякъде им
е позволено да имат синдикати!). Но тези сравнения могат да имат и обратен ефект.
Защото ТАМ има сериозна работа, има резултати, има изградено доверие между граждани
и полиция. Не случайно ТАМ изразът "Ще извикам полиция!" има стряскащо,
отрезвяващо значение, докато при нас то прозвучава безпомощно, с ясното съзнание,
че това няма да помогне. И не в ранното пенсиониране е главният проблем. Просто
нашата полиция не е реформирана. Четвърт век след т.нар. демократични промени
тя си е все (почти) същата, недосегаема, недостъпна, винаги права, дори и когато
греши. Крайно време е тази институция да допусне в себе си някакъв вид граждански
контрол, обществен надзор и да смъкне маската си на сакралитет, отъждествяван
дори с националната сигурност. Трябва в полицията да влязат повече дами, те
ще й придадат по-човешки образ, по-цивилизован вид и ще засилят доверието ни
в нея. Трябва...
Над 50% от софиянци искали Фандъкова отново за кмет. Основата на това одобрение
съзирам в опита й на педагог. Когато си успял да овладееш едно цяло учебно заведение
- с преобладаващи учителки, които са специфично емоционални, и деца, които са
толкова различни, шумни и непредсказуеми, значи ти си вече годен за кмет. Така
че нека лидерите на партиите да се огледат внимателно за наличните си педагози
и да ги предложат като кандидати за кметове на местните избори.
Няма как да не сте забелязали, че "лошите" новини се анонсират на видно
място, с някакво особено злорадство: смъртоносна зараза идва към Европа, свършиха
ваксините за бебета, лекарите натискат родилките за секцио, българи и роми в
меле заради чалга, местата за бежанци свършиха, жега и гръмотевици от днес,
спират водата в седем столични квартала, Албена 2 дни без ток, без европари
за трактори за зърно... И не се учудваш, когато чуеш как съседът пропява: "Ако
умра, ил загина...".
Над 30 тигри, лъвове и хипопотами избягали на улиците на грузинската столица
Тбилиси, след като страховита буря разрушила огражденията на зоологическата
градина. Като в онзи филм на Емир Кустурица, с озверелите лъвове и тигри след
бомбардировките над града. Част от избягалите животни били приспани, някои от
тях убити, други все още издирвани. Един локален акопаликсис, вече предизвестен
от киното.
Пет "лелки" на възраст от 40 до 60 години били "спипани" да пренасят
над 60 килограма висококачествен хероин в раница и сакове. Лансират ни няколко
версии, една от които е, че това било само тест за по-голямо количество хероин.
Покрай "лелките" разбираме, че митничар сгазил дядо на пешеходна пътека.
"Дядото" бил 60-годишен. В този вестник работят момчета и момичета, за
които 40-годишната жена е "лелка", а 60-годишен мъж - дядо. Ами че той
на 70 години ще е направо прадядо. Ами на 80, на 90? Когато става дума обаче
за Рокфелер, който навършил 100 години, той не е наречен дядо, а "милиардер".
А, за него може, за другите - не. Простичкият извод е, че ако си милионер, или
още по-добре милиардер, възрастта няма никакво значение. Ама никакво. Особено
за жените.
© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.12.2015
Георги К. Спасов. Бръснещ полет. Варна: LiterNet, 2015.
|