БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ 51
Преглед на един ежедневник от 02.06.2015 г.

Георги К. Спасов

web | Бръснещ полет

Първа страница анонсира като най-важна новина съобщението за истинска епидемия от "срамни болести" във Варна. Едно време имаше виц за Плевен, но то си е остаряла работа. Няма как нашите "елитни" курорти по Черноморието да не станат актуални с т.нар. "опасен секс". И хората коректно ни предупреждават да вземем мерки.

Промени в закона предвиждат да се намали два пъти прагът между декларираните от едно лице доходи и направените от него разходи - досега този праг е бил 250 000, да станел 120 000 лв. Така щяло да има по-добри предпоставки за прибиране на "бандитското имане". Че то и 120 000 лв. никак не са малко. Ако всяка година отчитате с тази сума разликата между декларирано и изхарчено, ще станете милионер за има-няма осем години. Да не говорим, че някои хора цял живот не могат да изработят тези пари. Още, още трябва да се скъси този праг!

Странно е, че в този вестник няма и дума за 2 юни - Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Има за Ицо-Стоте манекенки, който официално представил новата си приятелка; има за Мис Силикон, която разкарала годеника си; има за Николета, която се снимала гола във ваната; има за Божинов, който си намерил нова приятелка, но не и нов отбор; има за фенка, която спазила обещанието си и си показала гърдите, защото нейният отбор оцелял; има и за Ким Кардашиян, която очаквала от рапъра Кание Уест второ дете... само не и за Ботев. А може би така и трябва. Не бива обитателите на един публичен дом да апелират за морал и саможертва.

Ето защо правя едно отклонение - не, не лирическо, а по-скоро полемическо. За 2 юни, за Деня на нашите герои. Представата за мълчание и сведени глави като тържествена почит към мъртвите идва с рутинна лекота, което, може би, лишава този повод от сериозно съпреживяване. Патетиката надменно и недвусмислено налага доминиращо настроение и поведение. Стиховете на поета революционер "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!" идват с усвоената още в началните класове готовност и емоционална нагласа. Тържествената суровост и "униформираност" на тази всенародна признателност и конкретизирана памет превръщат ЧОВЕЦИТЕ ОТ МИНАЛОТО в ПАМЕТНИЦИ ОТ НАСТОЯЩЕТО.

Един малък паралел: вижте Задушница. Вижте скръбта по лицата на малки и големи, на жени и мъже за техните близки и приятели. Няма да откриете имената им в учебниците, но те са записани в родовата памет на хилядите ОБИКНОВЕНИ БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА. Не, не търся конфронтация между тези две твърде различни възпоменания. Разбира се, че имаме нужда от едно "официализиране" на онези достойни събития и личности, които съграждат нашия национален пантеон. Имаме нужда те да са общонародно достояние и притежание, за да може всеки българин и да се гордее, и да се съизмерва с тях. Но кои са ГЕРОИТЕ на нашата история? Не сменихме ли имената на някои от тях и не загърбихме ли други? И кои са единните КРИТЕРИИ за получаване на "входен билет" за залата на БЕЗСМЪРТНИТЕ?

Равносметката след 1878 година изглежда проста: поклон пред борците за народна свобода, оставили костите си в хайдушки усои, в градове и села през Април '76, на върховете Вола и Шипка! А загиналите във войната за защита на БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ през 1885 година? А жертвите ни през трите войни в първото десетилетие на миналия век? А кои са "тираните" и кои са "героите" в убийствата през 1923, 1925, 1942-1944 година? "Братска кръв пръсна по треви и шубраци, мозък от разбити черепи полепна по зидове". Това са думи на едноокия Гео Милев, който остана потресен от "септемврийската" 1923 година и възкликна: "ЩО Е ОТЕЧЕСТВО?" И това се превърна във възлов въпрос, за който ние, българите, имахме различни отговори. Ето защо смъртта "в името на отечеството" не можеше да бъде еднозначно квалифицирана. Ето защо и днес мъртвите не успяват да ни обединят, а по-скоро ни разделят. Трудно, много трудно ни е да включим в преклонението си и други герои и мъченици, чиито идеи не споделяме. Трудно, много трудно ни е да признаем, че саможертвата в името на висок Идеал, в името на Хуманизма и Справедливостта не би трябвало да има цвят и епоха. Ще станем истински българи и човеци, когато на ден като днешния коленичим пред единен и безспорен МАРТИРОЛОГ на националната историческа слава. И моля ви: без речи, без тъпани, без духова музика, без "вечерни проверки" и кресливи патриотични викове, без заря, която напомня за война и разплаква децата, без парадни униформи и йерархически козирувания. Трябва само да помълчим.

Поне за минута.

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.12.2015
Георги К. Спасов. Бръснещ полет. Варна: LiterNet, 2015.