ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Галина Уайнър

web | Истинската природа на детето...

Рядко са правени опити да се въведат образователни правила, които да бъдат възприемани като универсална ценност - както тези на Мария Монтесори. Показателно е, че нейното учение е почитано от хора с най-различни култури и вероизповедания...

Монтесори е и социален реформатор. Според нея истинските причини за проблемите на нашата цивилизация са, че е построена върху нестабилна основа, тъй като, градейки я, обществото взема под внимание само ценностите на възрастния. Детето никога не е получавало подобаващо място като творчески и социален фактор, нито пък са оценявани способностите му и неговата потенциална функция като строител на социума. Въпреки че Монтесори основава работата си на научни принципи, тя разглежда детството като продължение на сътворението. Може би точно тази комбинация от подходи е очарователната страна на нейната теза: да прави точни експерименти и наблюдения в духа на науката, като в същото време смята вярата, надеждата и доверието за най-ефективните средства в обучението на децата.

Методът "Монтесори" е прилаган в различни общности с различни вероизповедания, независимо от факта, че Мария Монтесори е католичка, а философията й е повлияна от католическото учение за величието на човека. Интересът й към образованието се появява от клиничната психология. През ранната си кариера като клиничен психолог тя вижда деца с увреждания, настанени в празна стая, без да имат с какво да се занимават или предмети, с които да играят. Монтесори забелязва как след хранене децата пълзят по пода и пипат с пръсти нападалите трохи... Това наблюдение пo-късно я довежда до разбирането за важността на осезанието в детското обучение. Започва да чете всичко, което може да намери за обучението на деца с умствени затруднения. Особено силно се повлиява от работата на двама френски медици - Гаспард Итар и Едуард Сегин - занимаващи се с образованието на едно момче, познато като Дивото момче от Авейрон, намерено в покрайнините на този френски град без преди това да е имало контакти с други хора. Историята толкова заинтригува Монтесори, че тя напуска психиатричната клиника и заминава за Париж, за да се запознае с работата на Итар и неговия студент Сегин.

Итар развива серии от манипулативни материали, с които успява да научи момчето на азбуката и на елементарен правопис. Неговата работа е продължена от Сегин, който въвежда образователната теза за необходимостта да се уважават индивидуалните нужди на обучаемия; да се "напластява" интелектуалният растеж в етапи, вариращи от физическо движение до интелектуални занимания и концентрация, базирана на активността. Сегин и Итар са повлияни от идеите на Русо, проповядващ обучение на всички сетива на децата, за когото стартовият ключ към обучението на всеки индивид е реалното и конкретното, а след това - абстрактното. Тези идеи по-късно са възприети и разгърнати от Монтесори в нейната работа с децата. Тя вярва, че чрез подобно обучение умственият потенциал на децата може да бъде много по-висок, виждане, споделяно от Итар и Сегин.

Монтесори използва много от материалите, разработени от Сегин, и на тяхна база гради собствената си концепция. Запознава се и с работата на Якоб Перира, който, като съвременник на Сегин, разчита изключително много на сетивата в обучението на глухонеми деца. Монтесори приема идеята за обучение чрез сетивата и чрез директния опит. Тя следва и идеите на Русо, въведени в класната стая от Йохан Песталоци в Италия и от Фридрих Фроебел в Германия. В допълнение, уповавайки се на сензорната стимулация, Песталоци също така налага движението и разходките сред природата в своята педагогика. Неговата методика е базирана на прехода от реалната и конкретна стимулация към абстрактното схващане - идея от първостепенно значение в педагогическата доктрина на Монтесори.

Единствените учени, които тя споменава в трудовете си, са Вашурн и Перси Нън - във връзка със схващането за "Попиващия ум". Перси Нън среща Монтесори, когато тя изнася серия от лекции в Лондон. Неговите идеи за "мнеме" и "хорме", представени в книгата му, й помагат да достигне до виждането за творческата същност на развиващия се човешки ум, определящ "курса на живота" чрез постоянно взаимодействие със заобикалящата го среда и така себеоформящ се.

Монтесори пише: "Възрастните се възхищават на своята среда, те могат да я помнят и да мислят за нея, но детето я попива. Нещата, които то вижда, са не само запомняни - те оформят част от душата му. То поема в себе си всичко от света наоколо, това, което очите му виждат и ушите му чуват. У нас същите неща не предизвикват промяна, но променят детето. Тази вид жизнено важна памет, която не помни съзнателно, но попива образи от собствения живот на индивида, сър Перси Нън нарича "мнеме".

В мисленето й могат да се открият и ориенталски елементи. Нейният седемгодишен престой в Индия по време на Втората световна война, като гост на Теософското общество, повлиява сериозно върху светогледа й.

Монтесори прилага много от идеите на гореизброените учени на практика, показвайки, че първите шест години след раждането са най-важните и добавяйки вътрешната си вяра, че трябва да следваме детето. Възрастните могат само да подпомогнат "великото дело", което е в действие, така както слугите помагат на господаря си. Нейният метод на образование е модел, при който деца с различни умствени и физически способности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи (минимум 25, максимум 40 деца), а това много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни. Монтесори препоръчва възрастова разлика от 3 години (3-6 години, 6-9 години, 9-12 години) с отворен достъп между класовете, където децата са свободни да посещават всеки клас, тъй като забелязва, че всяко дете намира свое собствено място и остава там, защото такава е човешката природа: всеки да търси своето място (дом) и да остане там... Тя вярва, че всяко дете притежава вътрешна сила, която го кара да расте и учи, и това може да бъде наблюдавано в спонтанните му занимания. Следвайки вътрешната си интуиция, детето намира собствен начин на учене и удовлетворение в работата си. То е активната страна, а не възрастният. В трудовете си Монтесори подчертава два главни принципа: първият, че задължение на учителката е да помага вместо да осъжда, и вторият, че истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето. Едно от най-революционните й открития е, че децата предпочитат работата пред играта. Когато физическите, менталните, духовните и емоционалните нужди на децата са удовлетворени, те растат радостни, играят и работят с ентусиазъм, учат и създават. Сами разрешават възникналите недоразумения и проявяват желание да учат, да помагат и да се грижат за другите и за тяхната среда.

Монтесори описва етапите на развитие при децата като Планове за развитие или серии прераждания, които се появяват приблизително на тригодишни интервали, всеки от които е подразделен на три годишни дяла. Тя подчертава фундаменталната разлика между възрастния и детето - детето е в продължително състояние на растеж и метаморфоза, а възрастният е достигнал нормата на вида. Растежът на детето според нея може да бъде сравнен с този на пеперудата, защото през различните етапи се наблюдават различни видове ум.

Първият етап - от 0 до 6 години - е най-важният, наречен е Попиващ ум. Това е периодът на трансформация, разделен на:

- 0-3 г. - подсъзнателен Попиващ ум;

- 3-6 г. - съзнателен Попиващ ум.

Вторият етап е от 6 до 12 години - това е средният период или вторият етап на детството.

Третият етап, от 12 до 18 г. - периодът на трансформация - също е подразделен на два подетапа:

- 12-15 г. - пубертет;

- 15-18 г. - юношество.

През първия етап (Попиващ ум) не само че нещо се развива, но и се самосъздава, започва се от нищото. За да се извърши това чудо, новороденото трябва да притежава различен ум от този на възрастния, ум, надарен с различни способности.

"Идва време, когато една психологическа личност свършва и започва друга. Първият от тези периоди е от раждането до шестата година. През този период личността преминава през големи промени - ние трябва само да сравним новородено бебе с шестгодишно дете, за да забележим това." (М. Монтесори).

Друг основен принцип в нейната педагогика е свободата на ученика, която позволява развитието на индивида и спонтанното изразяване на детската природа. Монтесори вярва, че образованието не би могло да се "даде" на учениците, а че те ще учат, когато имат свободата да учат, тъй като свободният избор на дейност и спонтанната концентрация развиват дисциплина, ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят. "Тези деца, които намират работата си в свобода, всяко погълнато от различен вид задача, въпреки че всички принадлежат на същата група, създават впечатление за перфектна дисциплина... Свободата и дисциплината са неразделните страни на същото нещо - като двете страни на една монета." (М. Монтесори).

Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и "чувствителността" на учащия. Децата учат повече и по-добре, когато уроците отговарят на техните интереси, когато учителят подхожда индивидуално и не се намесва, когато децата се концентрират. Учителят поощрява работа и така създава предпоставки за кoнцентрация, която води до "нормализация".

Всяка част от метода "Монтесори" е много внимателно съставена и учи само по една стъпка: от просто към сложно и от конкретно към абстрактно. Например материал, чрез който се изучават формите, няма ярки цветове, объркващи детето. В Монтесори средата трябва да има само по един материал от вид. Материалите имат вграден контрол на грешката - с други думи конструирани са така, че сами да се поправят в случай на грешка от страна на детето. Чрез тази липса на "поправяне" от страна на възрастния не се накърнява самочувствието на децата. Материалите правят схващанията реални и ученикът започва да работи абстрактно (хартия и молив), чак когато е разбрал модела и не се нуждае вече от материала. Монтесори вярва, че детският ум първо трябва да бъде задоволен с поглед върху цялото и след това се занимава с отделните му части. Убедена в огромната нужда на детето да получи уважение и интелигентна помощ по време на развитието на Попиващият ум, тя го описва като постоянно развиващо се, а възрастните - като неволно препятствие за неговия прогрес. "Учителите в подготвената среда зачитат неговата концентрация и му позволяват да завърши разследването си или проучването си. Това включва всичко - от разглеждане на буболечка върху перваза на прозореца до изучаването на капка вода на масата... Детето обича повторението - за възрастния това е скучно." (М. Монтесори).

Монтесори вярва, че образованието трябва да следва и да отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Смята, че самата природа е източник на вдъхновение и че децата са очаровани от нея. Като обръща внимание на това колко важно е да се позволи на детето да расте в близост до природата и да се превърне в неин запален наблюдател, тя твърди, че в съвременния свят достъпът до природата е по-необходим от всякога.

У детето движението се проява като развитие на ума. Научни наблюдения показват, че интелигентността е следствие на движението. Движението помага за психическото развитие и има голям принос за овладяване на езика, което е едно от най-важните достижения, постигнати от психиката на детето. Монтесори казва: "Интелектът на детето може да се развие до определено ниво без помощта на ръцете, но това се подпомага до голяма степен от работата на ръката" .

Монтесори непрекъснато повтаря, че е открила не образователен метод, а по-скоро истинската детска природа и нейните безмерни способности за развитие. Нейните най-съществени идеи за образование са много различни от общоприетите. Тя вярва, че истинската роля на образованието е да помогне на живота и го определя като "външна помощ за душата в напредъка към нейната еволюция".

© Галина Уайнър
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2011
Галина Уайнър. Истинската природа на детето и методът "Монтесори". Варна: LiterNet, 2011

Други публикации:
Галина Уайнър. Истинската природа на детето и методът "Монтесори". Варна: Силуети, 2011.