Емилия Иванова - Модерната литература през погледа на един съвременен албански писател (Рагип Сюляй. "Естетика на мистерията")

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОДЕРНАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН АЛБАНСКИ ПИСАТЕЛ
(Рагип Сюляй. "Естетика на мистерията")

Емилия Иванова

web

Кой е Рагип Сюляй? Той е непознат за българската аудитория талантлив съвременен косовски автор, пишещ на албански език и превеждан в Европа. Роден е в с. Слапузан, близо до Суарек, Косово през 1959 г. Започва да пише още от гимназиалната скамейка в края на седемдесетте години. Работил е като журналист към студентския вестник "Бота е ре" (‘Нов свят’), във всекидневника "Бота сот" (‘Днешният свят’), а сега е журналист във всекидневника "Зъри" (‘Гласът’) в Прищина и се занимава с културните му рубрики. Рагип Сюляй се изявява в сферата на журналистиката и публицистиката; пише поезия, проза, есета и литературна критика. Публикувал е следните литературни произведения: "Hije e gjallл" (‘Жива сянка’) - поезия - 1986, "Anatomia e rrлnjлs" (‘Анатомия на падането’) - 1989, "Obsesioni" - разкази - 1992, "Lisi i shenjtë" (‘Свещената ела’) - поезия, "Fjala" (‘Дума’) - 1993, "Përhitja" (‘Изпепеляване’) - разкази, "Plejada" (‘Плеяда’) - 1996, "Mëngjes qumështor me akull" (‘Млечна закуска с лед’) - поезия, "Rozafa" (‘Розафа’) - 2000, "Humbella e fërgëllisë" (‘Пропаст на слабостта’) - разкази - 2001, "S’kam kohë të jetoj me vdekjen" (‘Нямам време да живея със смъртта’) - разкази - 2004, и "Eliksir" (‘Елексир’) - поезия.

За поетичната си сбирка "Hije e gjallë" (‘Жива сянка’) Рагип Сюляй става лауреат на наградата "Хивзи Сюлеймани", която се присъжда за най-добра книга от млад автор (1986), а през 1999 г. е удостоен с "Пенън е арт" (‘Златното перо’) на вестника за култура, изкуство и литература "Fjala" (‘Дума’) за най-добра поезия. Спечелил е и много други литературни награди в различни конкурси.

Поезията на този косовски автор е включена в антологиите на Али Подримес "I kujt je, atdhe. Sprovë për një antologji" (‘Нотка за една антология’), Прищина, 2003, на Ардиан-Кристиан Кючук "Un alfabet al poeziе albaneze" (‘Азбука на албанската поезия’), в антология на албанската поезия на румънски език (Букурещ, 2003), и др. Произведенията на Рагип Сюляй са преведени на различни езици и са издадени в Англия, Румъния и др.

Рецензираната книга "Estetika e misterit" ("Естетика на мистерията") представя автора й като изследовател на съвременната световна поезия, сред която има и българско присъствие. Зад интригуващото заглавие се крие метакритика на образци на модерната поезия, съчетана с естетическа интерпретация на текстовете. Авторът поставя фундаменталния въпрос дали критиката върху литературата е просто четене или естетическо удоволствие? Дали не е мост между произведението и неговия рецепиент?

Книгата с литературно-критични статии "Естетика на мистерията" е симбиоза на знанията, която, тълкувана чрез различни литературни произведения, става по-плуралистична в зависимост от спецификата на едно литературно произведение. В търсене на естетиката на мистерията, изхождайки от поезията, творецът Сюляй разпространява в общото поле на литературната наука заглавието, което сам той нарича "Книга на поезията", за да продължи с прозата и с изследването на метакритиката върху естетически и литературни произведения.

Книгата на Сюляй се различава от подобни книги на други автори със задълбаването му в творчеството, чрез което той се опитва да разкрие дименсиите на литературните произведения, които на пръв поглед не се забелязват. Или казано другояче, Рагип Сюляй прави задълбочено четене на произведенията, върху които спира вниманието си. В резултат на това интерпретацията носи печата на медитативността. Във времето на тесните специалисти подборът на литературни произведения и различни автори, чужди или албански, автори на различни жанрове и стилове, щеше да е пренебрежение към интерпретираната критика на всеки изследовател. Но творецът и изследователят Рагип Сюляй е един от най-ценните "хронисти" на презентацията на всички издателски дейности и културни събития в нашето общество. Като че ли му е била дадена възможността да се обогати чрез някакво научно средство с множество хуманитарни знания. Точно тези асимилирани знания дават на Сюляй възможност да се задълбочи в критичната интерпретация и метакритиката на различни произведения.

Хорхе Луис Борхес, Ева Липска, Збигнев Херберт и Блага Димитрова са поети, чрез които Сюляй се старае да разгадае мистерията на поетическото изкуство. Тези имена авторът е подредил на първо място в критическите си изследвания върху поетичните произведения, като че ли иска да ни предупреди, че литературата и изследванията върху нея прехвърлят националните и езиковите граници. В списъка с избрани произведения за изследване са и албански автори.

Неуморимият в преследването на целите си като изследовател и творец Рагип Сюляй предупреждава в предговора на книгата си, че е заинтересован от търсенето на естетическата хармония на тълкуваните от него произведения. Това е най-рядката форма на изследване на литературни произведения, която се прилага не само в косовската, но и в чуждата литература. Затова тази книга е опит за естетическа интерпретация на литературата, една от важните съставки, която прави едно литературно произведение истинско изкуство. В това авторът е твърдо убеден. Тази изследователска позиция за изнамиране на съществени естетически средства писателят изразява в заглавията и подзаглавията на произведенията, които интерпретира. Така може да се прочетат заглавия, като: "Изкуство на фантастичния реализъм", "Разни етапи в процеса на сътворяване", "Светът на мисълта и изживяването", "Преработка на живота и изкуството", "Търсене и идентифициране на поетическия възход", "Автентичността на поетическото изкуство", "Животът на изкуството и изкуството на живота" и др.

Прилагането на естетиката като поглед върху творчеството в изследователската книга на Сюляй "Естетика на мистерията" е свързано с концепцията му за същността на литературата. Не са нужни много усилия, за да се усети нотката на импресионизъм, която прави изследванията му върху литературата привлекателни за четене, което все пак не може да стане в структуралистични изследвания. И самата естетика бива насочена към красивото и красотата. Авторът се старае да я открие и да я разтълкува. Познавайки творчеството на Рагип Сюляй, мога да подчертая без никакво съмнение, че естетиката е основна черта в творчеството му.

В книгата "Естетика на мистерията" са включени изследвания, публикувани главно през изминалите десет години. И това са диахронни изследвания с особено научно значение. Въпреки определянето им като периодична литературна критика, която авторът е публикувал във вестници и литературни списания, всички публикации спазват кохерентността на научната форма, което от своя страна разкрива висотата на стила му.

Книгите на Рагип Сюляй са полезно четиво за изследователите на литературата, за почитателите на словото и за творците. Те могат да послужат за опознаване на естетическите и художествените концепции в литературното творчество на 21. век.