МОДЕРНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ
Книгата на Иван Христов "Кръгът "Стрелец" и идеята за родното"

Елка Трайкова

web

Осъзнаването на културната памет като ценност не е от приоритетите на нашето време. Но това е посланието на книги като тази - да осмисли литературната история и като съвременност, сътворяваща основополагащи и непреходни знаци на националната ни идентичност. Иван Христов блестящо се справя с предизвикателството да изследва един перманентно актуализиращ се кръг от опозиции в българската литература, които с достатъчна степен на условност бихме обозначили като свое-чуждо и техните многозначни интерпретации от Възраждането до нашата съвременност. В този контекст ролята на кръга "Стрелец", който създава свой концептуално осмислен проект за родното, е особено важна. Изключително важен е и фактът, че книгата, която представям, е първото цялостно и систематично изследване за кръга. Разбира се, авторът познава и коректно цитира всички предходни проучвания на културната му мисия, както и интерпретации на идейните и философските позиции на неговите членове. Идеята на Иван Христов е не само да осмисли "Стрелец" като интелектуална група от ярки творчески индивидуалности, маркирали свое суверенно място в културната ни история, а да го представи като естетически обоснована и теоретично осмислена концепция. Затова той го полага както в националния, така и в европейския исторически, философски и литературен контекст, който детайлно познава като система от духовни процеси и поредица от социално-политически факти. Безспорно качество на книгата е, че в нея проблемът за родното е синхронно изследван с други същностни концепции, с които кръгът "Стрелец" диалогично общува, аналитично проследявайки близостите и оттласкванията между тях. В осмислянето на твърде сложния и амбивалентен проект, наречен кръг "Стрелец", Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, той представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука. Авторът категорично и убедително излага своите тези. Те могат да бъдат допълвани или оспорвани, но не могат да бъдат пренебрегвани. Това за мен е един от сериозните знаци, че тази книга ще се чете, ще се цитира и ще има свое, същностно място в критическата рецепция не само на кръга "Стрелец", но и на културната ни история от началото на XX век.

Внимателният читател на книгата е респектиран от монолитната хомогенност на композицията и строгата логическа последователност при анализа на проблемните полета, заявени в заглавията на отделните глави. Така авторът създава цялостна теоретично и документално аргументирана, но и лично премислена представа за "Стрелец" и модела на родното, който кръгът до голяма степен налага в културното пространство на 20-те години на XX век. Например: мислейки митологичното през призмата на модерността и историчността, Иван Христов очертава различните възможности за полагане на митологичните и фолклорните архетипи в концепциите за родното. Прочитът на класически за българската поезия произведения като "Потомка" на Багряна, "Коли" на Далчев, "Пролетен вятър" на Фурнаджиев през мито-фолклорната поетика не звучи тривиално, защото, от една страна, префункционализира теоретичните представи на кръга, а от друга, помага на автора аргументирано да ситуира мястото на "Стрелец" в художествения и културния контекст на времето. Признавам, въпреки дългогодишния ми опит на читател на литературнокритически текстове, рядко съм срещала автор и при това в дебютната му книга, който така прецизно да анализира не само критически статии, но и поезия. Подходът му - по-близо до структуралната прецизност, отколкото до постмодерната освободеност на въображението, навлиза в дълбинните послания на творбите, но без да се превръща в самоцел, а органично вплитайки ги в концептуалния модел на родното, който той изгражда.

Мисленето на родното като сложен феномен, побиращ в себе си контрастни, но и хармонично допълващи се компоненти, го превръща в едновременно завършена, но и в същото време отворена система. Като очертава чрез текстуален анализ двата модела - западния и източния, проследявайки тяхното функциониране в националния културен контекст и обвързаността им с проблема за националната идентичност, авторът поставя акцент върху естетическите позиции и теоретичните възгледи на идейния стожер на кръга проф. Константин Гълъбов. Анализирайки тяхната оригиналност, но и културни влияния и пресичания на актуални тогава философски идеи, Иван Христов точно очертава мястото му в българското, имплицитно и в европейското, духовно пространство. Изтегляйки нишките на модернисткото, положено в критическите и художествените текстове на Пенчо Славейков и авангардисткото, защитено и теоретично обосновано от Гео Милев, авторът убедително очертава пространството на "Стрелец" в контекста на българския модернизъм. Кръгът наистина утвърждава новото, но не за сметка на рязкото и категорично отричане на традиционното, а чрез опит за доближаване на противоположностите, в тяхното приемане чрез преосмисляне и трансформация, за да бъде създаден колоритен, национално специфичен, но и модерен, европейски ориентиран модел на родното. В този смисъл мисионерската насоченост на "Стрелец" е различна от естетическите послания на кръга "Мисъл". Анализирайки различните метаморфози на идеята за родното, проследявайки нейните исторически промени през Средновековието и Възраждането, според Иван Христов разликата между двата емблематични литературни кръга е, че посока на "Стрелец" е преосмисляне на миналото, докато "Мисъл" работи за своето настояще. Книгата очертава параметрите на родното чрез диалога и противопоставянето на поредица от опозиции като: Запад-Изток, критик-проповедник, град-село, банално-изключително, и с това по един убедителен, но и оригинален начин обозначава заслугите на кръга "Стрелец" за създаването на уникален културен модел. И това според мен е едно от най-сериозните научни достойнства на книгата.

Всяка книга има своя съдба, съдбата на тази книга, убедена съм, ще бъде щастлива. Не само защото носи познание и нови идеи, а защото е написана с вдъхновение.

© Елка Трайкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)