Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРЕПЕТИ

Димитър Палански

web

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - атлетичен, горделив. Тя пък - с големи, игриви очи... красиво подчертани устни, готови да промълвят, но неизменно оставащи безмълвни. И двамата притежаваха специфична за всеки, възхитителна грация. Срещите им приличаха на телепатичен разговор, с Бог.

Болезнено вторачени погледи един в друг. Приключваха, когато един от тях се почувстваше уморен или отегчен. Понякога Тя рязко се обръщаше, потъваше някъде дълбоко в мрака, оставяйки след себе си само синя мъгла. Понякога Той мълчаливо и бавно се обръщаше и без да поглежда назад, се отдалечаваше с най-тихите стъпки, на които бе способен... сякаш да не развали тази магия.

Може би и днес срещата Им бе протекла по същия начин. Може би... Кой знае? Нея вече я нямаше там, където се срещаха, а Той, отново с тихи стъпки, си бе тръгнал. Само че... само че някак по-доволен от всеки друг път. Дори от удоволствие лекичко промърка. Да-а, някой бе забравил отворен капака на аквариума...

 

 

© Димитър Палански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2012, № 9 (154)

Текстът е отличен с първа награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2012).