Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

THRILLS

Dimitar Palanski

web

They were meeting for a long time now. Always at the same place. Quietly, silently, they were looking at each other thoughtfully. So close, almost feeling each other's breath. But nobody dared to break the silent spell. Strange, magnetic connection. Unexplainable, irresistible attraction. He was beautiful - athletic, proudly posing. She with large playful eyes... a sensual mouth, curved at the end as if ready to whisper, yet remaining silent. Both possessed charming grace. Their meetings were like a telepathic conversation with God.

Painfully staring at each other... Their meetings were over when one of them felt tired or bored. Sometimes She would turn away, disappearing into the deep darkness, leaving only a bluish fog behind. Sometimes He would slowly and silently turn and without looking back, go away with the faintest steps he could master, as if afraid of disturbing the magic.

Maybe Their meeting today happened like the others before. Maybe... Who knows? She had already left, and He was just going away with his light steps. But... but… looking somehow happier, more satisfied than at any other time. So satisfied, he even gave out a tiny murmur. Yeeesss, somebody had forgotten to put the lid on the aquarium...

 

 

© Dimitar Palanski
© Vesselin Vesselinov, Craig Hasbrouck - translated from bulgarian
=============================
© E-magazine LiterNet, 01.09.2012, № 9 (154)