ВЕЧЕР В ДЪНОТО НА ДУШИТЕ

web

Там някъде ги срещнах -
На пейка пред блока
Запозна ни лудата Вера
(нима някой не бе луд?)
И тя така ме представи:
Той е писател и аз поласкан
И отвратен им стиснах ръцете
И продължихме с водка и бира
И първото което им казах бе
Как често полицаите ме спират
Защото ме мислят за клошар
(аз добре го раздавам) и
Те дълго се смяха както и аз
После Ани, тоест жената
Която е медицинска сестра
Каза хубаво пишеш дай ми
Телефона си и така приключи
Момента. След 2 вечери
В онзи мъглив пролетен
Следобед лежах и телефонът
Ми звънна: ела вкъщи да пием,
Каза Ани, ок, казах, и след една
Бира отидох у тях неизмит и
Несресан (поддържам си нивото);
Отвори ми Мъжът, чакай, вика,
И ми даде някакви пари, и каза да
Взема водка и мастика отдолу,
Мен там не ме пускат, вика, вземи
И идвай, и аз взех, и после у тях,
Добре дошъл, казаха, и наздраве,
Естествено. Мъжът извади караоке
Микрофон и пусна стария Тодор
И се почнахме един след друг пред
Отворените прозорци после аз
Пуснах мои неща и продължихме
По някое време пистолетът беше
Изваден и ние гърмяхме в тавана
И крещяхме за здравето и свободата
Докато гръмнах тонколоната
И стана малко тихо ала не беше
Достатъчно докато не гръмнахме и
Полилея и така в тишина и тъма
Довършихме пиенето стъклата
Полетяха през прозореца
(отворен, да) после май слизах
За бири или нещо такова
И на тръгване ми казаха
Да се пазиш, ние сме добри хора.

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2020, № 11 (252)