Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В КАНАВКАТА

Дилян Еленков

web

Та лежа си аз в канавката. Много успешно си лежа в канавката. Защо натискам интервал, вместо точки? Не е много ясно. Както и да е, в канавката съм. Лежа там, значи. От колко време? Защо? От кога, питам се, макар че се повтарям. Няма значение. В канавката съм. Чувам вятър, който минава някъде над мен. В каква посока минава вятърът, не знам. Усещам и пръски по лицето си, дали от дъжд, навярно от дъжд. Надявам се да е от дъжд. Понеже е твърде възможно някой да пикае по лицето ми. Нали съм в канавката, там обикновено се пикае. А аз съм в канавката. И лежа, с гръб към земята, с лице нагоре, към небето, тоест. И си лежа така. Което е много удобно за някой да ме напикае. И всъщност не мърдам особено. Не мога и да мърдам особено. Защо така? Не е много ясно. Малко смърди. Сигурно, понеже съм в канавка. Една приятелка умря в канавка. В този смисъл, питам се, жив ли съм? Като се замисля, може би съм жив. Понеже се питам. А и освен това пръски някакви ми мокрят лицето, вятър някакъв вее (което не е задължително уточнено), пък и смърди. Може и канавката да смърди. Може и аз да смърдя. Понеже в канавката какво друго да правиш, освен да смърдиш. Вярно, и да лежиш. Може и да съм се напикал, като помисля. Може и да съм се насрал, като помисля. Май дълго време стоя, лежа, тоест, в тая канавка. Повдигнах ръка, само за да я повдигна. Вятърът я отнесе. Значи, правилно съм предположил, има го този вятър над мен. Ама смърди, колкото може. Всъщност откъде тръгнах? Не помня. Не помня и закъде тръгнах. Лежа си тук, даже май оповръщан (аз ли го направих, или някой друг?), и си стоя така. Даже май ми е добре. И топличко ми е. Вярно, и мокричко. Ама си стоя. И ми е добре. То пък и колко да ми е добре? Не знам къде съм. О, не така, миличък, ти си в канавката. Тоест, много добре знам къде съм. В канавката. Значи, съм добре. Винаги е добре да знаеш къде си. На точното място. Значи, съм на точното място. И така. Лежа си, значи, знам къде съм, топло ми е, макар и мокричко. Да, и понамирисва. Може би от мен, може би от канавката. И май някой ме препика. Толкова изгубени души минават покрай мен, някоя от тях навярно ме е препикала. Аз поне знам къде съм. В канавката. И си стоя така, лежа, пак да уточня, и най-вече, лежа по гръб. На завет съм, макар и миризлив. Мокър, но топъл. Нощ е, доколкото мога да разбера. В небето няма облаци, щом виждам звездите.

 

 

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2021, № 2 (255)