Дилян Еленков - В канавката

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

В КАНАВКАТА

Дилян Еленков

Та лежа си аз в канавката. Много успешно си лежа в канавката. Защо натискам интервал, вместо точки? Не е много ясно. Както и да е, в канавката съм. Лежа там, значи. От колко време? Защо? От кога, питам се, макар че се повтарям. Няма значение. В канавката съм. Чувам вятър, който минава някъде над мен. В каква посока минава вятърът, не знам. Усещам и пръски по лицето си, дали от дъжд, навярно от дъжд. Надявам се да е от дъжд. Понеже е твърде възможно някой да пикае по лицето ми. Нали съм в канавката, там обикновено се пикае. А аз съм в канавката. И лежа, с гръб към земята, с лице нагоре, към небето, тоест. И си лежа така. Което е много удобно за някой да ме напикае. И всъщност не мърдам особено. Не мога и да мърдам особено. Защо така? Не е много ясно. Малко смърди. Сигурно, понеже съм в канавка. Една приятелка умря в канавка. В този смисъл, питам се, жив ли съм? Като се замисля, може би съм жив. Понеже се питам. А и освен това пръски някакви ми мокрят лицето, вятър някакъв вее (което не е задължително уточнено), пък и смърди. Може и канавката да смърди. Може и аз да смърдя. Понеже в канавката какво друго да правиш, освен да смърдиш. Вярно, и да лежиш. Може и да съм се напикал, като помисля. Може и да съм се насрал, като помисля. Май дълго време стоя, лежа, тоест, в тая канавка. Повдигнах ръка, само за да я повдигна. Вятърът я отнесе. Значи, правилно съм предположил, има го този вятър над мен. Ама смърди, колкото може. Всъщност откъде тръгнах? Не помня. Не помня и закъде тръгнах. Лежа си тук, даже май оповръщан (аз ли го направих, или някой друг?), и си стоя така. Даже май ми е добре. И топличко ми е. Вярно, и мокричко. Ама си стоя. И ми е добре. То пък и колко да ми е добре? Не знам къде съм. О, не така, миличък, ти си в канавката. Тоест, много добре знам къде съм. В канавката. Значи, съм добре. Винаги е добре да знаеш къде си. На точното място. Значи, съм на точното място. И така. Лежа си, значи, знам къде съм, топло ми е, макар и мокричко. Да, и понамирисва. Може би от мен, може би от канавката. И май някой ме препика. Толкова изгубени души минават покрай мен, някоя от тях навярно ме е препикала. Аз поне знам къде съм. В канавката. И си стоя така, лежа, пак да уточня, и най-вече, лежа по гръб. На завет съм, макар и миризлив. Мокър, но топъл. Нощ е, доколкото мога да разбера. В небето няма облаци, щом виждам звездите.