СЛАВИ

Дилян Еленков

web

Слави можеше всичко. Не го показваше, доколкото го познавах, ала усещах величието у него. По това време продавах хот-дог на "Хладилника". Работата ми обикновено започваше към 10.30-11.00. Отивах там към 9.30, за да имам време да сваря кренвиршите и да почистя малко, после, когато всичко бе готово, вдигах предния капак на павилиона, приканвайки с това си действие минувачите. Те не закъсняваха - след няма и две-три минути първите прииждаха и се започваше. Два с горчица и шарена сол, три с майонеза и кетчуп, един с кетчуп, дванайсет с чили и горчица, и така нататък. Бях абсолютна машина, добре задвижвана от бира в летните дни, в зимните добро количество коняк или червено вино, което греех в едно сиво канче на котлона, на който варях кренвиршите. За мезе използвах преварените, разпукани и бракувани кренвирши. Получаваше се.

Слави си знаеше играта. Винаги идваше при мен към два-три следобед, когато моята игра бе приключила. Обикновено по това време слушах Джой Дивижън, бях разтворил един тефтер и пишех някакви стихотворения. Така написах първата си стихосбирка, но това не е основното. Както и да е, Слави идваше по това време. Хей, Мик Джагър, как сме днес, започваше той. Понякога, явно забравяше името на Мик, и направо ми викаше Ролинг Стоунс. Бива, отговарях. Дай нещо да ям, казваше, не съм ял нищо от вчера. И аз му давах една от бракуваните питки, разрязвах я и му наливах колкото мога вътре кетчуп и майонеза. Винаги взимаше това нещо сякаш Вселената му го дължи, без благодарности, направо с омерзение, ама си знаехме и двамата за какво става дума. После изчезваше за малко, след което се връщаше и ми разказваше за Италия, където работел като цирков артист. После говореше за майка си, която бе болна.

Слави бе към петдесетте, аз, тогава, към 30. Основното тук е, че някак виждах у него бъдещото свое аз, и го приемах радушно и топло, доколкото можех. Егоистче съм, навярно.

Слави пушеше. Пушеше основно фасовете, които намираше недопушени или почти допушени по спирките наоколо. Веднъж му взех една пура, той я погледна и прие с отвращение. Все пак я изпуши. Бях свършил работа и седяхме на една пейка наблизо. Не благодари. Никога не благодареше. Аз и не исках. Слави държеше живота в двете си ръце и добре жонглираше с всичките му прояви. Явно се дължеше на миналото му като цирков артист. Уважавах го, макар че никога не пиехме заедно. Слави пиеше основно спирт. Етилов, с по-висок процент. Разреждаше го с вода и понякога, незнайно откъде, имаше лимон. Така я караше.

Вдъхновен от него, един ден, озовал се в центъра, се срещнах с един дърт пънкар, и нямайки какво друго да правим, решихме да пием вино. Обаче нямахме никакви пари. И започнахме да просим. Разделихме се за разкош, и за няма и 20 минути събрахме 2.20 лв, необходими ни да вземем най-евтиното в района. Взехме го. Ала нямахме тирбушон. И така се случи, че той взе една пръчка, която постави върху корковата тапа, а аз ударих отгоре с едно паве. Шишето, естествено, се спраска и раздра цялата му дясна длан. Кръвта се разплиска навсякъде, и виното отиде по дяволите. Отидохме без никакви обвинения в Първа градска, която бе най-близо. Зашиха го за половин час и го бинтоваха. После дойде при мен, и вика: дай да пием вино. И започнахме отначало, просене, за час събрахме 2.20, айде пак пръчката и павето. Този път го отворихме успешно, изпихме го за 10 минути и се разделихме.

Простете за отклонението, някак свързвам последната история със Слави. Може би я приех като някакъв вид обучение. Житейски опит. Между другото, като просиш, разбираш много за хората. Разбрах и аз. По-лесно е, отколкото да си разменяте реплики на по кафе или нещо подобно. По-лесно е, отколкото да се ожените/омъжите за тях. После пробвах още веднъж-дваж, но не бе същото.

Така или иначе, майката на Слави почина. Разбрах това от хората, работещи на другите сергии около мен. Слави изчезна.

Когато майка му почина, всички се разпъваха да казват - вече няма пенсия, с която да пие. Намериха го в онзи гараж, мъртъв, с посинели крака. Пенсията, казваха, ала аз бях сигурен, че той искрено си отиде от тъга.

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2018, № 8 (225)