ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК

web

Сладкоароматният сок на детството,
пълни шепи с безгрях, нос,
потопен в наслада, пръсти, сочещи
всичко,
очички, обичащи всичко;
това е то, да влезеш на тази
хрисима сянка, душевадка,
пролазваща
по прешлените на гръбнака ти,
имитираща естество в бъдеще време,
и пръстите на краката изтръпват, пръстите
на ръцете се разтварят,
като хриле на риба, престояла
твърде много време извън своята среда,
извън вода,
и ти пристъпваш, и дишаш дълбоко,
вече си у дома, вече
си на гости, и плахо отваряш уста,
за да посочиш
своето единствено желание, състоящо се
от пакетче семки, пръстеновидно,
продълговато, като по-дълъг пръст,
увито във вестник от някоя
неназована година,
и ти го поемаш с трепет, ала
това не стига, затова почваш да пипаш,
и плахо взимаш една
черешка,
която се разтапя в устата ти със сока на
изплашен генерал, който чака
повод
да се предаде пред противника,
и го прави по единствения
възможен начин - с обич,
с доброта и наслада, а там
са всички
тези чудеса, пред които Пипи би
се преклонила: и кранчето с боза,
от 6, 9 и 12 стотинки, гниещите дини
под кошовете, телените клетки,
с които ловиш гълъби,
скрити
зад една ламаринена ограда, и
отново този хлад, и неразбираемата
привлекателност на аромата, такъв,
на чушки, картофи, градински домати,
морковчета, извадени
току-що
от пръстта,
репички и целина, малки комплектчета
за вълшебна супа, лимонада
в прозрачни стъклени шишенца,
ябълков сок, затворен
в бирени стъклени бутилки, в каси, в
палета, чародейство, прокудено от своята страна,
и е пълно с деца,
които дишат, смеят се, вдишват тази
истина
от израстването си, те имат своите мечти, които
в този момент
са взрени в чашката боза, в малка
наденичка и може би картофи, които
след малко
ще изпекат на мимолетно огънче, запалено
в градинката между блоковете, и усмивката
на продавачката,
чието име
никога няма да забравят, на която
говорят
с истинско уважение, защото и тя
им говори с такова, и
малко клонки,
и малко вейки
от разрушаващата се и напусната къща,
сиротно коте,
навъртащо се
край цвърчащото месо,
и притъмнялата гора на етажите,
и вечерният повик на родителите,
някои свирукат, други
директно си викат твоето име, и този трепет -
още малко, още малко -
докато се прибереш, целунеш мама и тати,
и си легнеш, с този спомен,
спомен на хладина и топлота едновременно, и
сънуваш глухарчетата
по пътя си.

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2016, № 6 (199)