Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕГАТИВЕН НЕВРОЛОГИЧЕН СТАТУС

Дилян Еленков

web

Току-що отказах поредното предложение за работа. Току-що си отворрих поредната биричка. Току-що направих поредната правописна грешка. За пръв път пиша на Times New Roman (освен в случаите, когато са ми го ИЗИСКВАЛИ). Така или иначе, като завърша това, ако го завърша, ще го превърна в русалка, ще го превърна в Ариел, ще го превърна в моята безсмъртна любима. Като тази на Бетовен. Сега съм на Малер. Трета поредна вечер-нощ съм на Малер, и малко Брамс, от третата, poco allegretto. Да си призная, когато във втората, на Малер, онази си отвори гласа, се върнах на първата, трета част, когато оня пич почва с тъпаните, и после челото. Това доста ми напомня на "Пинк Флойд".

Отказвам работа след работа. Забележете: не ме уволняват, а отказвам да започна. В случая беше предложение за сценичен работник в Театъра на армията, не звучи лошо, даже преди десетина години си скъсах гъза да почна същото нещо точно там; но сега, сега положението е друго. Първо, промених си отношението към театъра, нещо ме дразни. Второ, в момента съм към 45 кила. Трето, лявото ми краче, по-точно коляно, още никакво го няма. И някъде там усетих/усещам, че това нещо няма да свърши добре. Ще ме забие в аналите на една екзекуция, на която не искам да присъствам. Ще ме въведе в разговори, на които не искам да присъствам. И е много вероятно да срещна хора, които не искам да срещам.

Представям си, хайде и вие си представете, часът е 17, юли месец - не, че това има значение в тия катакомби - в кой град съм не е много ясно, а оня крещи, хайде бе, магаре, намери тъпата втулка. Потя се от махмурлук и от височината, потя се от усилието да стискам зъби, не намирам шибаната втулка, затова тегля една майна и закрепвам тая идиотщина с гафер. Гаферът - каза ми преди време един приятел - върши чудеса. И аз, като чудотворец, обвивам всичко с гафер, смъквам се от скелето, 5 трески ми се набиват: 3 по ръцете и 2 където решите, тегля още една майна и отивам да си отворя биричка. Дори ръцете ми са сухи. Перфектно.

Продължаваме с хипотезата: часът е 19, представлението започва, ангели пеят в ушите ми, нашепват вълшебни слова, идва моментът, в който актьорът И.Л. ще възпроизведе зашеметяващ монолог от терасата, от моята тераса, онази с гафера, да припомня, и след нееднократно повтаряне на определени широки гласни се строполява не особено приятно сред образувалата се купчина. Аз не забелязвам това и съм леко изненадан, когато И.Л. идва и ме халосва по главата с дъска, от която виси парче гафер.

Сега какво ще кажете, как да започне човек такава работа? С моето коляно и ляв крак... Ами то си е немислимо.

И представете си как това се повтаря всеки ден. Пфф.

Бих започнал работа в театъра като сценограф, да речем. И никога няма да решавам декорите така, че някой да се катери нагоре и надолу по тях. Е, бих ги позавъртял малко. Обичам въртележките. Какво му е сложното - имаме си четири основни посоки, да ги припомним: изток, запад, север, юг, и като ги позавъртя на въртележката, как ще ме намерят после да ме треснат с каквото и да било? Ааа-ма-ха! Ще си плюя на петите, преди да се освестят.

Хайде стига с театъра. Макар че обмислям една-две пиеси, ей тъй, за разкош. Предвиждам замъци и кули, и много виещи се стъпала и надвиснали тераси. Ще пратя анонимно писмо на сценографа да предвиди в бюджета към 100 бройки по-широк гафер.

Сигурно вече се питате какво е общото на всичко това с негативния неврологичен статус? Явно не сте работили като продавач на хот-дог, в пицария, в която те карат да изстъргваш от непродадените пици спечената шунка, да я киснеш във вода и после да я слагаш на новите пици, да не говорим какво се случва с кашкавала и кетчупа; явно не сте продавали пуканки и варена царевица в черната градина на онези разгонени дебелани с по 2-3 чевета, дето те натискат отвсякъде, явно не сте си изпивали за 20 минути мизерните 15 лева, изкарани за 16 часа, и още някои неща.

Знам, че има и по-лоши случаи. Знам. Мога да продължа и да напиша роман, е, добре де, поне повест, изброявайки фиктивните и истинските си работи. Които съм приемал и които съм отказвал. Както и да е, и в двата случая винаги са ме прецаквали. Точно сега няма да продължа.

Така че си оставам безработен и пролетен, на третата на Малер, по-добра е от втората, а и вече се стъмни. Хап-Хап!

 

 

© Дилян Еленков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2013, № 8 (165)